Забравена парола?
Начало на реферати

Пищови=Макроикономика


Тема 1. Обхват на макроикономиката.

Цели и инструменти на макроикономическата политика.

Макроикономиката се занимава с развитието на стопанската система в нейната цялост, със състоянието на икономиката като цяло, изучавайки поведението на агрегираните съвкупности от пазарни субекти и сектори в тяхната взаимна връзка и зависимост в хода на възпроизводството. Целта на макроикономическия анализ е да дефинира ясно условията на макроикономическото равновесие, да разкрие закономерностите на функционирането на националното стопанство.

Макроикономиката се занимава със състоянието и динамиката на икономическата система като цяло.

Макроикономиката е наука за общото поведение в една икономика. Тя търси, както се изразява Джефри Сакс, олимпийския поглед върху икономиката, без да навлиза в крайните подробности на развитие на отделните стопански единици.

Макроикономическата политика на което и да е правителство се формира на основата на икономическата теория и винаги е синтезирано отражение на възприетата

от него теоретична икономическа школа или на възприетата комбинация на няколко такива школи или теории. По-голямата част от съвременната макроикономика е формирана благодарение на започнатите от Дж. М. Кейнс спорове относно цикличността на производството.

Едно от най-ранните открития в макроикономиката прави шотландецът Дейвид Хюм, като изследва връзките между наличната парична маса, търговския баланс и равнището на цените .

През 20-те години на нашия век Националното бюро за икономически изследвания в САЩ като частна изследователска институция започна първо да събира и обобщава статистически данни. Особена заслуга за това имат Саймън Кузнец и Ричард Стоун.

Голям тласък за развитието на съвременната макроикономика дадоха изследванията върху стопанските цикли. Тук заслужава да се спомене името на Уесли Клеър Митчел (Wesley Clair Mitchell), изследванията на който потвърдиха подвластността на американската икономика на общите закономерности на стопанските цикли.

Тема 2 Индикатори на равнището на икономическата активност. Макроикономически кръгооборт. Брутен вътрешен продукт.

Основните индикатори на равнището на ик.активност са:

-съвкупен обществен продукт това е сумата от всички произведени блага за определен период, обхванати по техните пазарни цени. СОП се разглежда от една страна като сума от стойности, а от друга като съвкупност от полезности. Той има натурално-веществена и стойностно-парична структура. Има обаче и няколко недостатъка: 1) в него не се отчита размера на нематериалните услуги; 2) допуска повторно броене, което е неточна мярка за отчитане пулса на икономиката. 3) темповете на ик.растеж и ефективността на производство е невярна; 4) отчитайки различието между стойностния и натурално-веществения израз на произведените блага той прикрива задълбочаването на диспропорциите в икономиката.

-междинните продукти са блага, които се използват за производство на други блага.

Използват се еднократно за производствено потребление. Междинният продукт е израз на определени зависимости между отраслите и отделните участници в производството, а не е някакъв нов окончателно завършен продукт.

-крайният продукт той е свързан със съвкупния продукт и е тази част от него, която във вид на готова продукция се предоставя в разпореждане на обществото и се използва за потребление, за възстановяване на дълготрайни активи, за натрупване или за износ. При него се изключва повторното броене.

-БВП това е сумата от пазарните стойности на всички произведени през дадена година на територията на една страна крайни стоки и услуги, които отиват за потребление както в страната, така и извън нея. Той изразява чистата вътрешна макроик.активност. В него се включват внесените стоки и услуги от други страни. С БВП се измерва цялата делова активност на територията на една страна. В него се включват всички крайни материални блага и всички крайни услуги.

Тема 3. Измерване на БВП. Номинален и реален БВП.

БВП и икономическо благосъстояние.

Един от подходите е продуктов или разходен подход. БНП се представя като сума от парични разходи за покупка на крайните стоки и услуги през годината. Вторият подход е ресурсно-доходен, където БНП се представя като сума от отделните доходи на факторите на производството.

При разходният подход, се акцентира върху оценката на произведените стоки и услуги, направена от купувачите. Акцента при доходния подход е към доходите, получавани от собствениците на факторите на производството. Паричните разходи за покупката на завършените стоки и услуги за 1 година са равни на БНП, който е равен на сумата от доходите представляващи разходи за производството на завършените стоки и услуги.

В подхода на доходите най-важния компонент са заплатите и другите възнаграждения на наемните работници. Най-важни са: доходите от собственост /наеми, лихви, дивиденти, рента, печалби и др./, амортизациите.

При разходния подход най-голямо значение имат разходите за лично потребление блага с краткотрайна употреба и такива, които имат по-дълъг срок на използване жилища, автомобили и др. Вторият базисен компонент на разходния подход са брутните вътрешни инвестиции. Те са бъдещи нови жилища, производствени съоръжения, матер.запаси и др. БВП обхваща и чуждестранни инвестиции, но в него

се включват и инвестициите, които една страна прави в чужбина. Третият компонент са държавните покупки на стоки и услуги. Това е всичко, което държавата купува от пазара, в т.ч. образователни, медицински, юрид.услуги, разходите за електроенергия, за пътища, заплати на държ.служители и др. Четвъртия компонет е нетния експорт получава се като от общия експорт спаднем общия импорт.

Производственият подход е сумиране на добавената стойност, създаден във всяка фирма.

Номиналният БНП се изразява в цени за текущата година.

Реалният БНП измерва физическото нарастване на благата чрез отстраняване влиянието на промените в цените което се извършва чрез индексът на цените. Индексът на цените показва разходите за покупката на стоките, включени в БНП през даден период спрямо разходите за тяхната покупка през приетия за база период. Ако индексът на парите е по-голям от сто, означава че цените са се увеличили през изминалия период. Когато индексът си остане 100 означава, че цените не са се изменили и следва че м/у номиналния и реалния БНП няма разлика. В редица развити страни индексът на цените остава няколко последователни години непроменен. Когато индексът на цените за определен период остане под 100 означава че те сассе понижили и е налице дефлация.

Тема 4. Съвкупно търсене и съвкупно предлагане и техните криви. Макроикономическо равновесие.

Съвкупното търсене (AD - Aggregate Demand) може да бъде определено като онова съвкупно количество блага, за което потребителите (домакинствата, фирмите, държавата и чужденците) са готови да направят разходи през даден период при съответните доходи на населението, равнище на цените, монетарна и фискална политика, външноикономически условия и очаквания за бъдещето

В рамките на цялата смесена икономика съвкупното търсене включва:

- разходите на домакинствата за потребление (С)

- разходите на фирмите за инвестиции (I)

- правителствените разходи за покупка на стоки и услуги (G)

- нетният експорт на стоки и услуги (Х-М).

Кривата на съвкупното търсене има отрицателен наклон, т.е. тя е спускаща се надолу и надясно, което изразява обратната зависимост между съвкупното търсене и средното равнище на цените - когато последното се покачва, при равни други условия съвкупното търсене намалява, и обратно. Увеличаването на общия индекс на цените е равносилно на намаляване на доходите - щом с определена сума пари могат да се купят по-малко блага, това е все едно при старите цени доходът да е по-малък. И обратно.

Кривата на съвкупното търсене има един и същи вид в краткосрочен и дългосрочен период. Графично тя може да бъде представена така: графика_1

Съвкупното предлагане (AS - Aggregate Supply) представлява величината на общото производство, измерено с размера на БВП, който фирмите (производителите) желаят и са в състояние да произведат и предложат на пазара при всяко възможно равнище

на цените, определена величина на производствените мощности и съответната данъчна и друга правителствена политика.

Кривата на съвкупното предлагане показва зависимостта между общото равнище на цените и количеството на съвкупното производство, доставяно на пазара в дадения период, т.е. взаимовръзката цени - количество. Формата или посоката на тази крива зависи от това, дали става въпрос за краткосрочен или за дългосрочен период.

Кривата на съвкупното предлагане в краткосрочен период (1-2 години продължителност), която можем да обозначим със SRAS (Aggregate Supply in the Short Run) и която изразява правата зависимост между предлаганото количество реален БВП и общото равнище на цените в икономиката, се издига плавно отляво надясно, след което се устремява стръмно нагоре.Графически краткосрочната крива на съвкупното предлагане има следния вид: графика_2


графика_1

графика_2

Под макроикономическо равновесие се разбира такова състояние на националната икономика, при което не съществува тенденция към изменение ( нарастване или свиване ) на обема на националното производство, доколкото силите съвкупното търсене и съвкупното предлагане от които зависи, взаимно се неутрализират и не оказват натиск за промяна тъй като купувачите и продавачите са еднакво доволни.

Целта на макроикономиката е определен икономически ръст, ръст на жизнения стандарт, динамика на съвкупното национално производство, привличане на чужди капитали. Разграничават се различни видове макроикономическо равновесие :

Статично когато БНП е един и същ, говорим за статично равновесие; Т 4

Динамично равновесие Когато стойността на БНП се променя;

Краткосрочно за краткосрочно макроикономическо равновесие говорим, когато краткосрочната крива на съвкупното предлагане е постоянна , а се измества кривата на съвкупното търсене под въздействието на определени фактори, сред които най-вече съвкупните разходи. Когато краткосрочното макроикономическо равновесие се установи под потенциалния продукт, е налице безработица, а ако се установи над

нивото на потенциалния продукт, възниква инфлация;

Дългосрочно макроикономическо равновесие формира се в резултат на промени и в кривата на съвкупното търсене, и в кривата на съвкупното предлагане, но и в двата случая на равнището на потенциалния продукт.

Съществуват три модела на макроикономическо равновесие: Т 4

При Класическия подход макроикономическото равновесие се установява на равнището на потенциалния продукт,т.е. при пълна заетост на ресурсите. То осигурява оптимално състояние на националната икономика доколкото съществуват отклонения под или над потенциалния продукт, те имат краткосрочно значение;

При Кейнсианския подход макроикономическото равновесие се установява при равнище на реалния БНП под потенциала,т.е. при нерационално използване на ресурсите и безработица;

Монетарният подход, формирал се като критика на кейнсианството, предполага спазване на т.нар. монетарно правило - паричното предлагане да расте с фиксиран темп, близък до равнището на потенциалния продукт.















Тема 5. Класически и кейнсиански подход за определяне обема на производството.

КЛАСИЧЕСКИ ПОДХОД Класическият макроик.модел за определяне обема на производството и заетостта се основава на схващането, че свободното функциониране на пазарните механизми осигурява пълно използване на ресурсите. Според Жан Батист Сей, на пазарната система е присъща същността да се саморегулира или автоматично да възстановява нарушеното равновесие. Той счита, че всяка покупка е продажба и не е възможно несъответствие между търсене и предлагане, но ако то се получи ценообразуването ще възстанови нарушеното равновесие.

Класиците основават своята теория с гъвкавите цени и заплати. Друг принцип е този на гъвкавия лихвен процент. Според тях спестяванията и инвестициите винаги се изравняват. Високият лихвен % стимулира спестяванията, а ниския ги намалява. При инвестициите връзката между лихвен % и инвестиции е обратна. Конкуренцията при свободно функциониращите пазари винаги осигурява състояние на пълна заетост, поради което не е необходимо намесата на държавата.


КЕЙНСИАНСКИЯТ ПОДХОД равновесие при безработица. Практиката опровергава някои от положенията на класическата теория. Критиката на нейните принципи се засилва по време на Великата депресия 29-33 г., които показват продължително и значително изменение на тези показатели. При тези обстоятелства този модел не обяснява и не поставя пътя за излизане от кризата. Джон Кейнс прави 3 извода:

1.състояние на равновесие е възможно и при принудителна безработица. Равновесието при пълна заетост може да се окаже временно и нестабилно.

2.Причината за високата безработица е недостатъчното СТ

3.Най-сигурно средство за намаляване на безработицата и постигане на пълна заетост е стимулиране на СТ чрез увеличаване на държ.разходи.

Кейнс счита, че цените и заплатите не са гъвкави, а относително постоянни, най-малко в степен необходима за възстановяване на пълна заетост.Спестяванията не са непременно равни инвестициите. Съществува несъответствие между плановете на инвестициите и плановете за спестяване. Затова могат да се получат колебания в общия обем на дохода, производителността, заетостта и равнището на цените.

Основополагащо в кейнсианската теория е положението, че цените и раб.заплата в краткосрочен период са нееластични.

Тема 6. Теория на съвкупното търсене: кейнсиански подход. Компоненти на съвкупното търсене. Функции на потреблението и спестяването.

Компоненти на съвкупното търсене.

Съвкупното търсене AD представлява сумата от текущите разходи за стоки и услуги. Това са разходите, които извършват домакинствата, фирмите, правителството и външните (чуждите) потребители. Затова съвкупните разходи (AE - Aggregate expenditure) включват потребителските разходи С, инвестиционните разходи I, правителствените разходи G и нетният експорт (X-M), т.е. AE = C + I + G + (X - M)

Производителите, според Кейнс, ще предлагат само такова количество стоки, което е достатъчно, за да посрещне очакваното търсене на потребителите (домакинствата), на инвеститорите (фирмите), на правителството и на чужденците. Затова именно концепцията за очакваното съвкупно търсене е ключов елемент в кейнсианската макроикономическа теория.

Потребителските разходи, или потреблението - това са разходите на домакинствата за закупуване на потребителски стоки и услуги през текущия период, или това е стойността на закупените от домакинствата потребителски блага (стоки и услуги).Те формират повече от половината от съвкупните разходи на една страна и поради това са основният компонент на БВП.

Величината и структурата на потреблението зависят от редица обективни и субективни фактори, но най-важният от тях е доходът, и особено разполагаемият доход, между който и разходите за потребление връзката е най-тясна.

Спомнете си, че разполагаемият доход - това бе доходът, който домакинствата получават от фирмите за услугите, които им се предоставят от производствените фактори, минус изплатените лични данъци и плюс социалните плащания на правителството и който те могат да използуват за потребление и за спестявания

Потреблението (С) е само едната част от разполагаемия доход (DI - Disposable

Income), другата част е спестяването (S - Saving) - това е онази част от него, която не е изразходена за потребление, или това е неконсумираният доход, натрупаната част от разполагаемия доход, която се явява, когато последният надвишава текущите разходи. Спестяването е разликата между текущия разполагаем доход и сумата на текущите потребителски разходи. А к о разполагаемият доход е по-малък от текущите разходи, тогава е налице отрицателно спестяване (dissaving), или недоспестяване. Нормално е богатите хора да спестяват повече отколкото бедните и като абсолютен размер, и като процент от дохода. Голяма част от бедните не само че не са в състояние да спестяват нещичко, а и са принудени да изразходват спестени в минал период суми или да прибягват до заеми, защото изразходват повече, отколкото заработват.

Функцията на потреблението (Consumption function) изразява основната зависимост между разполагаемия доход и потреблението. Според Кейнс съществува устойчива емпирична зависимост между разполагаемия доход и потреблението в смисъл, че когато разполагаемият доход нараства, разходите за текущо потребление нарастват с по-бавни темпове от тези на дохода. DI=I-TX-TRP

Разполагаемият общ доход включва паричния и натуралния доход, без данъците и таксите.

Тема 7. Инвестиции и съвкупно търсене. Макроикономическото равновесие в кейнсианския модел. Мултипликатор.

Инвестициите са вторият по значимост след потреблението променлив компонент на съвкупното търсене. Инвестициите - това са разходите за закупуването на нови и подмяната на амортизирани дълготрайни активи плюс попълването на стоковоматериалните (складовите) запаси и ценности. Инвестициите намират израз в създаването на нов реален капитал в икономиката, с който се увеличават и възможностите за по-голяма заетост и по-голямо производство на блага в една страна.

Една част от инвестиционните разходи се наричат основни или фиксирани (fixed investment), защото чрез тях се увеличава и обновява материалната база на производството и се формира бъдещият потенциал на националното производство.

Втората част от инвестиционните разходи е предназначена да попълва складовите запаси от суровини, полуфабрикати и готова продукция на склад, една част от които периодично влиза в производството, а друга се насочва към пазара.

Кривата на инвестиционното търсене изразява взаимовръзката между лихвения процент и инвестиционното търсене, тя е отрицателно наклонена крива.

Върху решението за инвестиции оказва влияние и очакваната възвръщаемост от направените за тях разходи, защото всяка инвестиция се прави в името на чистата печалба, т.е. печалбата след данъчното облагане.

Именно очакваните от фирмите печалби са основният източник на колебания в инвестиционното търсене. А те от своя страна зависят от технико-технологическите характеристики.

Кейнсианската концепция за макроравновесието.

За макроикономическо пазарно равновесие може да се говори тогава, когато съществува равенство между очакваното или прогнозно съвкупно търсене и общия доход. За изучаването и поддържането на макроикономическото пазарно равновесие могат да се използуват два подхода:

- подходът на съвкупното търсене и съвкупното предлагане;

- подходът на потоците.

Съвкупното търсене се олицетворява от съвкупните разходи, които при приетите от нас предпоставки обхващат само разходите за потребление и инвестиции.Общата стойност на съвкупното производство се олицетворява от съвкупното предлагане. И а к о очакваното съвкупно търсене е равно на стойността на произведената продукция, ще е налице макроикономическо равновесие.

При кейнсианския модел икономиката е в равновесие, когато потокът от доходи, генерирани от произведените блага при дадено равнище на разходите, е достатъчен последните (благата) да бъдат купени.

Вторият подход за изучаване и поддържане на макроикономическото равновесие е подходът на потоците, или на изземванията и добавките. Съвкупното търсене може да бъде представено и като о б щ д о х о д минус изземванията (спестяванията и данъците - отклонявания от общия доход поток), плюс добавките (инвестициите и правителствените разходи насочвания към общия доход поток). Условие за макроикономическото равновесие е равенството между спестяванията и данъците, от една страна, и очакваните инвестиции и правителствени разходи, от друга, т.е. равенство между двата потока - между изземванията и добавките. T 7

Ако изземванията са по-големи от добавките, очакваното потребление (съвкупното търсене) ще е по-малко от текущото производство на блага, складовите запаси ще се увеличат, това увеличава текущите инвестиции над очакваното равнище и през следващия период производството ще се намали, а с това ще се намали заетостта и дохода и увеличи безработицата. Ако изземванията са по-малки от добавките, очакваното потребление (съвкупно търсене) ще е по-голямо от текущото производство на блага, складовите запаси ще се намалят

под нормалното си равнище, инвестициите ще се намалят и през следващия период производството ще се увеличи, а с това ще се увеличи заетостта и доходът и ще се намали безработицата. Коефициентът, който показва степента на изменение на дохода в резултат на изменението на съвкупните разходи, се нарича мултипликатор. Презумпцията е, че веднъж пуснати в обръщение, допълнителните разходи генерират допълнителен доход, който от своя страна обезпечава нови, по-високи разходи. Многократното повтаряне на тази зависимост осигурява т.нар. мултипликационен ефект като сборен от ефектите във всеки стадий. T 7

Следователно увеличаването на първоначалните инвестиции предизвиква верига от реакции, генериращи допълнителни потребителски разходи и увеличаващи дохода чрез известен множител на инвестициите. Този усилващ ефект на инвестициите върху дохода се нарича мултипликатор (К) и той показва отношението между прираста на дохода и прираста на автономните разходи. К = Y / А

Тема 8. Същност и характеристика на икономическия цикъл.

Циклични индикатори.

Икономическият цикъл е възходящото или нисходящото движение на съвкупните измерения на дохода, т.е. това са колебанията на общото равнище на стопанската дейност или на деловата активност, измерени с променливия темп на безработицата и на реалния БВП. Емпиричните данни показват, че периодите на експанзия и ниски темпове на безработица са следвани традиционно от кризи и депресии, през които темповете на реалния БВП са отрицателни или много ниски. Тези колебания в икономиката се измерват или чрез измененията в абсолютното равнище на макроикономическите величини и най-вече в абсолютния обем на реалния БВП, или чрез измененията в темпа на БВП. Икономическият цикъл включва в себе си следните фази : 1) криза, 2) депресия, 3) оживление и 4) подем. Кризата (рецесията или контракцията) се характеризира със следните основни черти:

1. свръхпроизводство на стоки, една част от които не може да намери реализация и да се превърне в пари, поради което се появява залежаване на стоките;

2. рязко намаляване на цените - по време на кризата от 1857 г. цените в Англия са се намалили с 13%, в САЩ - с 16%, а по време на Голямата депресия съответно с 54% и 58%; 3. съкращаване размерите на производството с 10-15-25%;

4. масово фалиране на предприятия - само по време на кризата от 1929-33 г. в

Англия са фалирали 20 000 предприятия, в Германия - 7100, в САЩ - 86 000;

5. увеличаване на безработицата - през 1932 г. в САЩ броят на безработните е достигнал 13 млн. души, а в общо 32 страни - 26 млн. души;

6. намаляване на работната заплата; 7. криза в парично-кредитната система, която намира израз в рязкото повишаване на лихвения процент и в намаляването на печалбата. В по-ново време вместо криза се използуват понятията рецесия или контракция. Счита се, че рецесията е налице, когато намаляването на БВП продължава поне шест месеца. За депресията (ход на място) са характерни:

1. постепенно изчезване на стоковия излишък; 2. спиране на намаляването на цените;

3. прекратяване на упадъка на производството; 4. намаляване на лихвения процент;

5. заетостта се задържа. Основните черти на оживлението и подема са:

1. бързо нарастване на производството; 2. значително повишаване на цените на стоките; 3. намаляване на безработицата; 4. увеличаване на работната заплата;

5. голямо търсене на кредити и широко инвестиране. Причините за излизането на икономиката от криза са: 1. намаляването на цените на стоките и услугите;

2. съкращаването на размерите на производството; 3. унищожаването на част от стоките; 4. намаляването на работната заплата; 5. обезценяването на елементите на постоянния капитал.











Тема 9. Алтернативни теории за цикличното развитие.

Теориите за обясняване на кризите най-общо могат да се обособят в д в е групи.

Към първата група могат да се отнесат онези автори, които търсят причините за цикличността на производството и з в ъ н икономическата система, т.е. за тях причините са екзогенни. Нейни представители са Стенли, Ерберт Джевенс, Вилфредо Парето и Артур Сесил Пигу.

Според втората група причините за цикличността на производството са вътрешни за икономическата система, т.е. те са ендогенни. Нейни представители са Жан Батист Сей, Давид Рикардо, Малтус, Сисмонди, Хобсън.

С проблема на икономическите кризи се е занимавал и К. Маркс в III том на Капиталът, раздел II, и Фр. Енгелс в Анти Дюринг, раздел III, гл. 2, където като основна причина за икономическите кризи те сочат основното противоречие на капитализма - противоречието между обществения характер на производството и частнокапиталистическата форма на разпределение на благата.

Шарл Фурие нарича възпроизводството п а р а д о к с, защото излишъкът става причина за лишения.

Според други най-общата причина за цикличността на производството са процесите и движението в съвкупното предлагане и съвкупното търсене.

Според американския икономист Оукън болшинството от циклите са цикли на търсенето.

Няма съмнение, че цикличност на производството има, когато е налице смяна в

скоростта на деловата активност и възходящото движение се сменя с нисходящо, със забавяне. Това подсказва, че са настъпили промени в съвкупното търсене или в съвкупното предлагане, довели и до изменение в деловия цикъл. Силни са аргументите на привържениците на схващането, че цикличните колебания се самовъзпроизвеждат и в основата на това лежи взаимодействието между мултипликатора и акселератора. Ускоряването на инвестициите в отговор на нарасналия обем на производството, или акселераторът, е мощен фактор за икономическа нестабилност. Промените в производството могат да предизвикат многократно по-големи промени в инвестициите. Акселераторът взаимодействува с мултипликатора. Ако например спадне произвоството на машиностроенето, ще се намали доходът на работниците от този отрасъл, оттам ще се намалят и потребителските им разходи, което ще стимулира промени в производството - ще започне да стагнира производството (например текстилното).

Школата на рационалните очаквания (Робърт Лукас, Томас Сарджънт, Робър Баро) внушава, че неголемите колебания в икономиката са истинските цикли на деловата активност, защото реалното съвкупно предлагане има модел на вертикално изправена крива. Промените в реалния БВП според тях се дължат и съответствуват на шоковете и промените в съвкупното предлагане (в частност на промените в производителността на труда), а не на промените в съвкупното търсене. Този техен възглед противоречи на кейнсианското схващане, че цикълът се свежда до колебания в съвкупното търсене.

Според някои деловите цикли могат да бъдат предизвикани и от стопанската политика, т.е. да бъдат резултат на политически причини (политически бизнес цикли).

Тема 10. Заетост и безработица. Същност и измерване на безработицата.

Показател за степента на използуване на трудовите ресурси в една страна е заетостта , която може да се разглежда в широк и в тесен смисъл.

В широк смисъл заетостта обхваща всички лица, които се занимават с общественополезен труд независимо дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма.

В тесен смисъл заетостта обхваща само лицата, които срещу вложен от тях труд получават възнаграждение под формата на работна заплата или на някакъв друг доход, и се измерва като отношение на заетите лица към цялото население .

Заетостта може да се изчисли и като отношение на заетите към населението в трудоспособна възраст.

Съотношението между работната сила (икономически активното население) и населението на 15 и повече години е известно като коефициент (равнище) на икономическата активност.

Според статуса в заетостта лицата са класифицирани в следните групи:

- работодатели - лицата, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят под аренда или извършват друга дейност, като наемат на работа минимум едно лице;

- самостоятелно заети лица - лицата, които сами или с други лицаизвършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аредна или извършват самостоятелно друга дейност, като не наемат на работа други лица;

- наети лица - лицата извършващи работа, за която получават възнаграждение или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор или друго възнаграждение, работещи в обществени предприятия и организации или за частен работодател;

- неплатени семейни работници - лицата, които работят без заплащане във фирма, предприятие, стопанство на родствено лице от същото домакинство. Т.е. заети са лицата на 15 и повече години, които работят по трудово правоотношение, наети са за извършване на определена работа срещу заплащане или работят самостоятелно с

цел получаване на доход в пари или в натура.

Различаваме няколко вида заетост на работната сила:

а) Пълна заетост - хипотетично тя може да се определи като осигурена трудова реализация на всички трудоспособни хора. Но тъй като във всеки момент в обществото има хора, които сменят местоживеенето си, преквалифицират се, или просто не желаят да работят, з а п ъ л н а заетост може да се говори не в буквалния смисъл, а к о г а т о незаетите лица са в границите на естественото равнище на безработицата. На сегашния етап за пълна заетост се говори, когато са заети около 94-95% от работоспособното население.

б) Непълна заетост е налице, когато безработицата надхвърли естественото си равнище или когато работната сила се използува частично, защото частично заетите са недозаети, и дори ако работят само 1 час през седмицата, те не се отнасят към безработните.

в) Рационална заетост - тя предполага оптимално използуване на заетите през продължителен период, а не просто осигуряване на работа на трудоспособното население. В този смисъл може да се различават следните подвидове заетост:

- пълна рационална заетост (това е идеалното положение);

- пълна, но нерационална заетост;

- непълна, но рационална заетост;

- непълна и нерационална заетост (това е може би най-лошият вариант).

Безработицата най-общо е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Според Закона за закрила при безработица "безработно лице" е всяко физически или психически годно за работа лице, което не е заето, не е пенсионер, с изключение на получаващите пенсия, отпусната въз основа на загубена трудоспособност, и имащи право на работа и получаващите наследствена пенсия; не е включено в курсове за професионална квалификация; регистрирано е в бюрото по труда и активно търси работа.

Тема 11. Причини и форми на безработицата.

Концепцията за "пълната заетост".

Един от най-спорните въпроси между икономистите е този за причините, пораждащи безработицата.Английският икономист Томас Малтус твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия, а средствата за съществуване в аритметична. Така той прави извода, че с течение на времето все по-малко количество предмети за потребление се падат на глава от населението и това е причината за безработицата. Според Карл Маркс безработицата се дължи главно на нарастването на органическия състав на капитала (отношението на постоянния към променливия капитал, на средствата за производство към броя на работниците), в резултат на което намалява относителния дял на променливия капитал, на оня жизнен фонд, който определя в една страна колко работници могат да бъдат заети. За увеличаване на безработицата оказват влияние още удължаването на работния ден и засилването на интензивността на труда. За разлика от Малтус, който разглежда безработицата като вечно явление, породено от природни закони, Джон Мейнард Кейнс я разглежда като временно такова. Според него безработицата се поражда от ограничеността на търсенето на стоки за лично потребление, което е резултат от психологията на хората, от тяхната склонност към спестяване. Намаляването на търсенето на предмети за потребление предизвиква нереализиране на тези стоки, понижаване на цените им, съкращаване на производството и от тук нарастване на безработицата. Един друг фактор, пораждащ безработица според Кейнс се явява недостатъчното търсене на капиталови блага, в следствие на което отслабват стимулите към нови инвестиции, което също обуславя намаляване на производството и увеличаване на безработицата. Кейнс смята, че чрез инвестиционният мултипликатор , изразяващ количественото съотношение между растежа на обема на капиталовите вложения и този на заетостта, може да се увеличи ефективното търсене и да се осигури пълна заетост на трудовите ресурси. Безпрепятственото функциониране на мултипликатора може да бъде постигнато с помощта на държавата. Опонентите на неокейнсианската теория, в чийто лице виждаме неокласиците, отхвърлят изцяло обясненията на Кейнс и търсят причината за безработицата в предизвиканото от високото равнище на работните заплати неравновесие на пазара на труда.

Според един от най-изявените представители на неокласическата школа Артур Пигу, количеството на заетите работници е обратнопропорционално на равнището на работната заплата: по-високата работна заплата обуславя по-голяма безработица и за да се намали същата, трябва да се намали заплатата; при свободна конкуренция тя се установява на равнище, което осигурява почти пълна заетост; синдикатите и държавното застраховане правят работната заплата неподатлива на пазарните процеси и задържането й на по-високо равнище увеличава безработицата. Обясненията за причините за безработицата са различни. В по-голямата си част тя е резултат от нарушаването на равновесието на трудовия пазар, при което предлагането на труд надвишава неговото търсене. Влияние оказват и много икономически, политически и институционални фактори.

Реалност е, че безработицата съществува и при съвременните условия има редица особености: разпространява се буквално върху всички слоеве от населението; съществува едновременно със значителен брой свободни работни места; все повече засегнати са младите, току що завършили образованието си хора; влияе се от технологичният поврат, който от една страна води до ликвидиране на много работни места чрез опростяване на трудовите операции, а от друга - повишава изискванията към квалификацията на работниците, доколкото опростените производствени операции се обединяват в много сложни процеси.

Формите на безработицата биват:

а) Текуща или фрикционна безработица - тя е свързана с промените в жизнените етапи, професията, местоживеенето и местоработата, със сезонния характер на работата, с несъвършената информация за търсенето и предлагането на трудовия пазар и други. Съществува и при пълна заетост и нейната връзка със смяната на професия и търсенето на по-добри условия на труд и по-добро заплащане дава основание често тя да се определя като доброволна безработица.

б) Структурна безработица - тя е резултат от несъответствието между търсенето и предлагането на работната сила вследствие структурните промени в икономиката, които съкращават работни места и откриват нови, но с нови технологични и професионални изисквания, на които останалите без работа не отговарят. Нарушава се съответствието между квалификацията на работната сила и изискванията на работното място и част от работниците остават без работа.





















в) Циклична безработица - възниква, когато съвкупното търсене на работна сила се намали поради общото намаляване на съвкупните разходи, характерно за фазите на криза и депресия в икономиката.

Безработицата може да се измерва с абсолютни и относителни величини.

Абсолютният размер се определя от хората без работно място, които са изявили желанието си да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

Нормата на безработица се изчислява, като броят на безработните умножим по 100 и получената сума се раздели на населението в трудоспособна възраст.

Eстествено равнище на безработицата е онова, при което факторите, които влияят за повишаването и намаляването на работната заплата, се намират в равновесие. При естественото равнище на безработица силите, които предизвикват повишаване или намаляване на цените и инфлационното равнище на заплатите, са в равновесие. Естественото равнище на безработица се формира от този процент на безработни, който е обусловен от причини извън цикъла и обхваща текущата (фрикционната) и структурната, а изключва цикличната безработица.

Пълната заетост е една двусмислена концепция, която не означава, че безработни лица няма. Безработица съществува, но нейното равнище е отражение на динамиката на трудовия пазар, на движението на работна сила от един отрасъл или регион в друг. Колко голямо е това равнище? Пълната заетост често се дефинира като състояние на пазара на труда, при което безработицата се формира от две страни на нейното съществуване - структурната и фрикционната. Голяма част от икономистите са на мнение, че пълна заетост е на лице при 94 - 95% фактическа заетост на работната сила. T 11

В концепцията за пълната заетост се съдържа идеята, че за определен период от време, в динамично променящата се икономика, съществува някакво естествено равнище (или темп) на безработица, което е резултат от действието на фрикционни и структурни фактори. Това равнище е нестабилен показател във времето, защото върху него влияят както помените в състава на работната сила и в политическите институции, така и социалната политика на държавата. Влиянието на последната се изразява в следното:

дава помощ на безработните и по този начин окуражава притежателите на работна сила да не приемат предлаганата им, но неизгодна за тях работа продължително време;

забранява на работодателите да предлагат работна заплата, която стимулира използването на нискоквалифициран или неквалифициран труд;

намалява алтернативната цена, предлагана от работодателите, която стимулира работниците да се приспособяват към темповете на производство, което увеличава естествената безработица.

Ето защо може да се каже, че пълната заетост в значителна степен е функция на социално-икономическата политика на държавата.

Не трябва да се забравя обаче, че заетостта е средство, а не цел. Пълната заетост е безсмислица, една празна концепция, ако означава заетост на всяка цена, т.е. заемане на непроизводствени работни места. Само продуктивната заетост - тази, която може да съкрати разходите за производство на желаните от потребителите стоки и услуги е пълна заетост.

T 11

Тема 12. Същност, измерване и видове инфлация. Крива на Филипс

Същност и измерване на инфлацията. Инфлацията като икономическо явление е известна още от времето на металическото парично обръщение. Под инфлация се разбира общо относително трайно нарастване на цените на стоките и услугите, в резултат на което покупателната способност на парите се намалява. Тя е явление, свързано не с всяко покачване на цените, а с покачване на общото равнище на цените. Това предизвиква обезценяване на парите. Промяната в общото (средно) равнище на цените се измерва чрез промените в индекса на цените (ценови индекс). В зависимост от възприетите методики и целите на анализа, се използват различни ценови индекси. Във въпроса за БНП беше разгледан дефлатора за неутрализиране на влиянието на повишените цени върху номиналния БНП и за измерването на реалния БНП. Освен него в практиката се използват още индексът на цените на дребно (потребителският ценови индекс) и производственият ценови индекс (този на цените на средствата за производство). Най-често ценовите индекси показват годишната промяна на цените и в този случай за база се използва предходната година. Поради трудността да се обхване изключително големия брой и разнообразие от потребителски стоки, на практика се използва т.нар. потребителска кошница, която включва основните стокови групи, купувани от стандартно семейство със среден доход. Потребителският индекс се изчислява по данни от наблюдението на фактическите цени на дребо на тези стоки и услуги, при което се отчитат техните относителни тегла (дялът на всяка една в общия потребителски разход). Индексът на потребителските цени за текущия период е равен на сумата от цената на стоката върху цената на стоката от базовата година, умножена по коефициентът, отразяващ относителния дял на стоката. Инфлацията се измерва още с темпа на инфлацията, който показва ежегодния прираст на ценовия индекс: като се извади потребителския ценови индекс за предходната година от текущия, раздели се на ценовия индекс от предходната година и се умножи по 100.
Причини за инфлацията. Анализът на причините за инфлацията показва, че той далеч не се изчерпват със сферата на икономиката, а имат и дълбоко психологическо и политическо въздействие. Поради тези особености, инфлацията има различни форми и проявления. Различията във възгледите и моделите произтичат както от различните изходни позиции, които от своя страна обуславят различни причинно-следствени връзки, така и от нееднозначността на факторите и на връзките между тях. Монетарната теория изхожда от предпоставката, че в основата на инфлацията стоят паричните фактори. Според Фридман, тя настъпва, когато количеството на парите нараства по-бързо от това на продукцията. Според кейнсианската теория, основната причина е различната степен на еластичност на цените спрямо промените в съвкупното предлагане. Също така тя обръща и внимание на ролята на съвкупното търсене за установяване на пазарното равновесие. Този вид инфлация се нарича инфлация, теглена то търсенето.

3) Видове инфлация

>> Умерена (пълзяща) инфлация (според темпа) - постепенно покачване на равнището на цените, чиито годишен темп се измерва с едноцифрени числа (<10%); не настъпват сериозни смущения в икономиката.

>> Бърза (галопираща) инфлация (според темпа) - темпът се измерва с двуцифрено и трицифрено число; покупателната способност на парите намалява значително, спадат доходите на стопанските субекти; разстройва се банковата и паричната сситема.

>> Хиперинфлация (според темпа) - темпът се измерва с четирицифрено число и нагоре; парите не са в състояние да обслужват стоковото обръщение, разстройва се цялата финансово-кредитна система.

>> Предвидена инфлация (дали е очаквана или не) - такова нарастване на общото равнище на цените, каквото стопанските агенти са очаквали.

>> Непредвидена инфлация (дали е очаквана или не) - която не е очаквана от стопанските обекти.

>> Инерционна инфлация - очакваната инфлация, към която хората се адаптират се индуцира в следващите периоди и се развива като инерционно явление.

>> Шокова инфлация - резките промени в цените променят и нейния характер.

>> Балансирана инфлация - когато промените в цените и работните заплати са еквивалентни.

>> Небалансирана инфлация - когато се променят относителните цени и променя съотношението между заплати и цени.

Филипс е направил конкретно изследване на съотношението между темповете на инфлация и темповете на безработицата. Той е изучил безработицата и темповете на изпускане на номинална РЗ в обединено кралство за периода 1861-1957 и е извел крива, която показва връзката между годишните темпове и безработицата, инфлацията и РЗ. Краткосрочния модел на неговата крива графично изглежда така:

С кратокосрочната крива, Филипс показва закономерността намаляването на безработицата се съпровожда с нарастване на цените и на РЗ (инфлацията). От нея е направен генералния извод, че безработицата може да се намали, ако увеличи инфлацията. Колкото търсенето на стоки и услуги превиши предлагането, цените се увеличават. От гледна точка на трудовия пазар, това означава, че когато търсенето на работна сила расте в условията на ниска безработица, РЗ се повишава чувствително. Изводът на Филипс, че равнището на инфлация може да се снижи при увеличаване на безработицата, означава, че обществото трябва да избере или наставане на безработицата или нарастване на инфлацията. Емпирично доказва, че за снижаване на инфлацията с 1%, безработицата през годината трябва да е с 2% над естественото си равнище, а това означава реалния БВП да се снижи с 4% спрямо потенциалния.

Тема 14. Последици от инфлацията и антиинфлационна политика.

Условно последиците могат да се разделят на икономически и социални. Икономически са положителни или отрицателни. Когато ценовите промени ориентират икономиката към преструктуриране, инфлацията помага на стопанството да се усъвършенства. Повече обаче са негативните резултати, а именно:
А) Нарастване на цените става неравномерно и това води до преразпределяне на парите между хората; Б) Деформира съотношението между цените и прави икономиката хазартна; В) Няма верни разчети, цените растат под влияние на често неуловими фактори, при което едни производители получават печалба за сметка на други. Г) Повишаване на цените и доходите е неравномерно, доходите изостават и хората обедняват; Д) Спестяванията загубват покупателната си сила и в национална валута се обезсмислят; Е) Оборотът на парите се забавя, най-силно спада желанието на селяните да продават. Това ражда дефицит на хранителни стоки и още повече засилва инфлацията; Ж) Инфлацията ражда неудовлетворение от работата, производителността на труда спада; З) Социалните проблеми се изострят, започват стачки на хората им трябват пари за най-необходимото и търсят помощ от държавата, но тя не може да им я даде; И) Безработицата расте и допълнително влошава положението на хората; Й) Силно спада покупателната способност на паричните знаци;

7. Антиинфлационна политика обхваща набор от антиинфлационни механизми.

Историческия опит е обособил няколко основни механизма на антиинфлационна политика: А) Пряк контрол върху цените и заплатите правителството определя праг, до който могат да нарастват цените или ги замразяват. Едновременно с това замразяват и РЗ. Опитът показва, че този механизъм подтиска инфлацията, но не я премахва, защото причините, които я пораждат остават, а същевременно пазарните сили се деформират и това подкопава информационната функция на пазара;
Б) Монетаристите приемат, че инфлацията навсякъде е парично явление и затова намаляването на предлагането на пари е единствено лекарство срещу нея;
В) Бюджетната политика за да се ограничи инфлацията бюджета не се използва за стимулиране на производството. Тази политика се подчинява на паричната политика, като главната й цел е да не се допуска растеж на паричната маса в обръщението. Г) Лихвен % и валутен курс когато е налице инфлация, лихвения % се повишава, спестяванията растат и намалява масата на парите за текущо потребление. При инфлация валутните курсове растат и това също намалява паричната маса в обръщение. Крайна мярка за овладяване на инфлацията е въвеждането на валутен борд. Чрез него се ограничава бюджетния дефицит, забранява се печатането на нови парични емисии, финансовата система се стабилизира, засилва се контрола върху раздаваните кредити. Опитът от борбата с инфлацията показва, че е необходимо да се използват в съчетание различни подходи и механизми, съобразно конкретната ситуация в страта, за да бъде ефективна антиинфлационата политика.















Тема 15. Същност и функции на данъка.

Принципи и механизъм на данъчната система и данъчното облагане.

Данъците представляват безвъзмездни и задължителни изземвания в парична форма на част от доходите и имуществата на физическите и юридическите лица, чрез които държавата покрива своите разходи.

Същността и ролята на данъците се проявяват чрез неговите функции:

* фискална функция осигурява се основната част от приходите на държавата;

* социалната функция свързана е със преразпределението на доходите , главно чрез прогресивните данъци;

* икономико регулативната функция чрез нея се освобождават от облагане или се дават преференции и огрничения за определени производства и дейности;

* контролна функция чрез нея се защитават фискалните интереси на държавата;

*екологична функция чрез която се осгуряват приходи на държавата за провеждане на екологична политика на държавата.

На съвременния етап основните принципи на данъчното облагане са:

Първо, принципът на взаимната изгода (benefit principle) при плащането на данъци, според който данъкоплатците трябва да внасят като данъци такава част от доходите си, която да съответствува на облагите, които те получават от дейността и разходите на правителството. Проблемът тук е как да се изчисли изгодата за отделните данъкоплатци от поддържането на определени обществени дейности като отбрана, сигурност, правораздаване, управление и т.п.

Второ, принципът на съразмерността на облагането, или на пропорционалността (ability to pay principle), според който всеки данък трябва да бъде съобразен с финансово-икономическото състояние на данъкоплатеца и да не пречи както на неговото съществуване, така и на участието му в обществения възпроизводствен процес. Лицата с по-големи доходи (или с по-голямо богатство, с по-голямо потребление) трябва да бъдат облагани с по-високи данъчни ставки, защото платежоспособността им е по-голяма. Проблемът тук е к а к да се определи стъпката, с която да нараства данъчната ставка с нарастването на доходите.

Трето, принципът на вертикалната справедливост, който изисква лицата с различни доходи да се третират по различен начин.

Четвърто, принципът на хоризонталното равенство, според който хората с еднакви доходи следва да се облагат с еднакви данъци. Този принцип изхожда от

предпоставката, че данъкът трябва да осигурява равномерно и справедливо разпределение на разходите на държавата между индивидите. Реализирането на принципите намира израз в механизма на данъчното облагане, който включва следните три основни елемента:

  • данъчната основа; - данъчната ставка; - данъчното задължение.

Данъчната основа (данъчен мащаб) е доходът (имуществото) или онази част от него, която подлежи на облагане. Данъчната основа е определено количество, белег или свойство на предмета (обекта) на облагане, на основата на което се установява данъчното задължение на платеца (субекта). За поземления данък данъчната основа е земята като физическа площ (декар, добивът или доходът). За данъка върху сградите данъчната основа е данъчната оценка на сградите, дворните места, парцелите и т.н. Сумата, или частта от количеството, която се освобождава от облагане, не се отнася към данъчната основа.

Данъчната ставка (норма, размер) е величината на данъка в абсолютна сума или в процент, с която се облага частта от данъчната основа, приета за единица. Т.е. това е данъкът, с който се облага една облагаема данъчна единица.

Данъчното задължение е сумата на данъка, определена чрез отнасяне на данъчната ставка към данъчната основа.

Освен данъчната основа, данъчната ставка и данъчното задължение, като елементи на данъка трябва да се посочат още:

- обектът (предметът) на данъка - всичко онова, към което е насочено данъчното облагане;

- субектът (платецът) на данъка - това е физическо или юридическо лице, което е задължено да внесе дължимия данък в общината или в бюджета на държавата;

- данъчен носител - това е физическо или юридическо лице, което фактически понася данъчното задължение независимо от това дали е или не субект (платец) на данъка. Тази разлика се прави, защото не винаги платецът е и действителен носител на данъка;

- данъчен кредитор - това е искателят на данъка, обикновено държавата;

- данъчни тарифи, с помощта на които се изчислява данъчното задължение - те съдържат почти всички елементи на данъка;

- данъчен кадастър - това е нарочна книга, в която се отбелязва движението на обектите и платците на данъка. Най-популярен е поземленият данъчен кадастър;

- данъчен картон - лична партида на всеки данъкоплатец.

Тема 16. Видове данъци. Ефективност и справедливост

на данъчната система. Крива на Лафер.

В зависимост от съотношението между промяната в размерите на данъчната основа и данъчното задължение можем да говорим за пропорционално, прогресивно и регресивно данъчно облагане и съответно за пропорционален, прогресивен и регресивен данък.

Пропорционален данък е данъкът, който задължава лицата да плащат еднакъв процент от техния облагаем доход независимо от неговия размер.

Прогресивен данък е данъкът, при който с нарастването на данъчната основа расте и данъчната ставка и прогресивно нараства и данъчното задължение.

Прогресивното облагане може да става:

- чрез скрита (непряка) данъчна прогресия - в този случай данъчната ставка расте;

- чрез открита (пряка) данъчна прогресия - в този случай данъчната ставка остава непроменена, но се променя данъчната основа. Тази пряка прогресия може да бъде проста (класна), при която увеличеният размер на данъка се отнася за целия облагаем доход, и етажна (сложна), при която увеличеният размер на данъка важи само за съответния етаж

Регресивен е данъкът, при който данъчната ставка намалява с увеличаването на данъчната основа.

В зависимост от това, кой понася данъчното бреме, данъците биват

преки и косвени.

Преки данъци са тези, които имат за обект на облагане имущества, богатства или доходи и които се събират непосредствено от икономическите единици и стопанските субекти, т.е. от лицата и фирмите. Това са данъци, които не могат да се прехвърлят.

Към преките данъци в България на сегашния етап спадат:

А. Преки имуществени данъци

1. Данък върху недвижимите имоти (земи и сгради); 2. Данък върху наследствата;

3. Данък върху превозните средства; 4. Пътен данък.

Б. Преки подоходни данъци

1. Данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като подоходен данък върху физическите лица; 2. Данък върху печалбите като подоходен данък върху юридическите лица; 3. Данък върху нарастването на средствата за работна заплата.

Косвени данъци са тези, които се калкулират в цената на определени стоки и услуги и следователно косвено засягат техните потребители. Това са данъците върху потреблението и обръщението - данъците върху оборота, митата и регистрационните такси. Стара и класическа форма на косвени данъци са акцизите, с които се облагат днес някои крайни вредни и луксозни готови изделия.

Данъкът върху оборота е произлязъл от акцизите. Съгласно Закона за данъка върху оборота и акцизите обект на облагане с този данък са оборотите от продажбите на потребителски стоки и услуги от местно производство и внос.

Законът за данък върху добавената стойност урежда данъчното облагане на сделките със стоки и услуги със ставка от 20%. Този данък е широко разпространен в страните от Европейската общност и се начислява на всеки стадий на производство. Законът за данъка върху добавената стойност претърпя редица изменения през последните години, свързани с данъчната ставка, правото и задължението за регистрация, условията за ползване на данъчен кредит и други.

Освен че трябва да са справедливи, данъците трябва да са и ефективни, като стимулират максимизирането на крайните резултати от използуването на оскъдните икономически ресурси. Степента на хармонизиране на интересите на корпорациите, държавата и обществото е критерият за ефективна данъчна система.

Критерий за ефективност на данъчната система е и данъчната тежест (данъчното бреме), която се поема и от потребителите, и от производителите. Данък, който не заставя потребителите да изкривяват своето потребление или производителите да се отклоняват от възприетата производствена листа, се нарича неутрален данък. Увеличаването на данъка по принцип води до увеличаване на цената, до намаляване на покупателната способност и оттук до свиване на производството.

Обобщен израз на влиянието на данъците върху икономиката дава кривата на Артър Лафер. Анализирайки богата статистическа информация, американският икономист (Артър Лафер е икономист от университета в Южна Каролина) стига до извода, че твърде високата пределна данъчна ставка (MRT) не е в интерес не само на бизнеса, но и на държавата, тъй като се намалява размерът на данъчните постъпления. Според него данъчните приходи са ниски както при много ниска, така и при много висока данъчна ставка. Максимумът в данъчните постъпления показва най-ефективната данъчна тежест за индивидите това е точка М. Т 16


Крива на Лафер


Т 16





















Тема 17. Държавен бюджет. Бюджетни разходи,

бюджетен дефицит и държавен дълг.

Държавният бюджет е своеобразен план (баланс) на правителството за приходите и разходите през определен период от време, обикновено за една календарна година. Той е специфична макроикономическа категория, в която намират синтезиран израз множество променливи величини. Държавният бюджет има приходна и разходна част. Приходната част на бюджета се формира от:

- данъци, такси и мита; - приватизация на държавно и общинско имущество;

- надбавки по ценни книжа; - държавни съкровищни бонове; - наеми от държавно и общинско имущество; - лихви; - дейности на бюджетни организации; - бюджетен остатък от предходната година; - осигурителни вноски; - заеми на бюджета;

- получени кредити от чужбина; - вноски в бюджета; - субсидии и временни безлихвени заеми; - други.

Разходната част на бюджета по функции включва:

I група - Общо държавни служби (изпълнителни и законодателни органи, наука и общи служби); II група - Отбрана и сигурност (отбрана, полиция, противопожарна служба и сигурност, органи на съдебната власт); III група - Образование;

IV група - Здравеопазване; V група - Социално осигуряване и грижи;

VI група - Жилищно строителство, благоустрояване и комунално стопанство;

VII група - Дейности по почивното, културното и религиозното дело;

VIII група - Икономически услуги;

IХ група - Други.

Когато има несъответствие между приходите и разходите се появява бюджетен дефицит или бюджетен излишък.

Структурен бюджетен дефицит е оня, който съществува дори когато стопанството

Текущият бюджетен дефицит може да бъде структурен и цикличен.

функционира на границата на производствените си възможности. Той е резултат от провеждането на определена фискална политика и се дължи главно или на недоброто разчитане на данъчните ставки, или на необоснованите бюджетни разходи.

Цикличният бюджетен дефицит е онази част от текущия бюджетен дефицит, която се дължи на обстоятелството, че икономиката функционира под равнището на потенциалните си възможности, т.е. дължи се на кризисното развитие на икономиката.

Това разграничаване на текущия бюджетен дефицит на структурен и цикличен има важно значение за макроикономическия анализ и за провеждането на съответната фискална политика. То позволява да се диференцират въздействията, предизвикани от промените в данъчно-бюджетната политика от тези, които са резултат от измененията в икономическия цикъл, и на тази основа да се приложи ефективна фискална терапия.

Държавен дълг е общата задлъжнялост на държавата към даден момент или за определен период. Държавата задлъжнява, когато натрупва бюджетни дефицити, без те да са тъждествени. Големината на държавния дълг обикновено се измерва като процент от БНП. Така се изчислява и обслужването на дълга, т.е. с размера на лихвите които получават неговите държатели. За обезпокоителен се смята когато надхвърли 50% от БНП. Ако това стане и поради галопираща и хиперинфлация, лихвите по дълга започват да нарастват стихийно и е възможно да се стигне до т.н. експлозивно нарастване на дълга. То може да доведе до мораториум по обслужването на дълга и до финансов банкрут на държавата. Банкрутът е срив на доверието към държавата и колапс на цялата парично-кредитна и данъчна системи за продължителен период.

Тема 18. Фискална политика - същност, цели и инструменти. Дискреционна фискална политика. Фискалната политика и разривите в БВП.

Фискалната политика е държавна икономическа политика провеждана от правителството чрез разработването и изпълнението на държавния бюджет. Тя се изразява в използването на данъчната система, трансферните плащания и други инструменти като средсво за регулиране на икономическата дейност за въздействие върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане.

Цели на фискалната политика за достигане на поставените цели по отношение на:

- Осигуряване на устойчив и динамичен растеж БНП; - Постигане на пълна заетост;

- Контрол върху общото развитие на цените; - Изглаждане на икономическия цикъл;

- Достигане на макроикономическо равновесие и пр.

Инструментите на фискалната политика биват:

* Бюджетните разходи чрез тях се влияе върху равнището на домакинското потребление, инвестициите на фирмите, публичното потребление чрез правителствените разходи и др; * Данъците чрез тях се влияе върху равнището на доходите и съвкпното предлагане и съвкупното търсене; * Паричните трансфери или прехвърлянето на ресурси от едини физически или юридически лица в полза на други под формата на социални плащания, помощи, субсидии, погасяване на дългове; * Бюджетен дефицит използва се за увеличаване на разходите;

* Амортизационните норми от тях зависи изписването на стойността на дълготрайните материални активи и се влияе от процеса на поддържане и обновяване на физическия капитал. Тези инструменти се използват самостоятелно или в комбинация. По пряк или косвен път те въздействат върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане.

Дискреционната фискална политика е съзнателно провеждана правителствена политика чрез използване на бюджетните правителствени разходи, данъците, и трансферните плащания за постигане на оптимално равнище на производството за поддържане на пълна заетост и постигане на стабилност (контролиране на инфлацията). При рецесия бюджетните разходи и трансферните плащания се увеличават и се намаляват данъците. Трябва да се даде тласък на икономическото развитие. Обратно, при подем разходите и трансферните плащания се ограничават, а данъците се увеличават, за да се ограничи съвкупното търсене и предпази икономиката от прегряване и инфлация. Казаното дава основание да се направи извода, че дискреционната политика има антицикличен характер.

Провеждането на ефективна дискреционна политика изисква:

а) много добра информираност за размера и силата на разходния и данъчен мултипликатор; б) осведоменост за равнището на потенциала на икономиката.;

в) точна представа за времевия лог, след който се проявяват резултатите от взетите мерки. Дискреционната фискална политика не е лишена от недостатъци:

Понеже чрез нея се въздейства преди всичко върху съвкупното търсене, тя е неефективна при стагфлация, когато инфлацията се преплита със спад в производството и висока безработица. В такава ситуация увеличаването на разходите за стимулиране преодоляването на застоя и безработицата водят до увеличаване на инфлацията, а мерките за борба срещу нея засилват стагфлацията.

Резултатите и се проявяват след определен период, през който състоянието на икономиката може да бъде противоположно - низходяща фаза да се е сменила с фъзходяща и обратно, в сравнение с момента на вземане на решение и въздействие.

Тема 21. Пари. Същност и функции на парите. Форми на парите.

Измерване на паричното предлагане. Монетарни агрегати.

Съществуват множество теории за същността и функциите на парите, но основните две, които си противоречат са :

* Стокова теория, при която парите произхождат от стоковия свят. Според тази теория парите са стока и притежават всички нейни атрибути и преди всичко собствена стойност или собствена национална стойност.

* Функционално-количествена теория според нея заместителите на златните пари разширяват своя периметър и изцяло изпълняват паричните функции. Според тази теория стойността на парите зависи от тяхното количество.

Функции на парите. Същността на парите намира своето проявление в изпълняваните от тях функции. Най-важните от тях са:

* Парите като средство за размяна в ролята си на всеобщ еквивалент парите са в непрекъснато движение и изпълняват функцията на разменна единица в общия обмен на стоки и услуги.

* Парите като платежно средство. Парите се използват като средство за погасяване на възникнали плащания. Парите в тази си функция лежат в основата на възникванеи развитие на облигационните отношения м/у хората.

* Парите като разчетна единица чрез тях се измерват ценностите на отделните стоки и услуги и съответствията м/у тях. В този смисъл парите са всеобщо средство за измерване на ценността /стойността/ на дадена стока, услуга или определено богатство.

В своето историческо развитие, парите преминават през три основни форми:

* стокови пари те обслужват стоковото обращение под формата на определени стоки, които изпълняват ролята на всеобщ еквивалент;

* книжни пари те са вид непълноценни пари и символични пари, които възникват по силата на общественото споразумение и поради необходимостта от покриване на разходите на държавата. Книжните пари са парични знаци на стойността на стоките.

* банкови (кредитни) пари този вид пари произхождат от развитието на търговския кредит и депозитно-кредитната дейност на банковите институции.

Паричното предлагане е цялото количество пари, притежавано от икономичските субекти в една страна. То се регулира и реализира от централната банка чрез т.н. монетарни агрегати. Те са съвкупност от финансови активи подредени в зависимост от тяхната ликвидност. В зависимост от степента на развитие на фин.инструменти броят и съдържанието на монетарните агрегати в различните страни е различен. Сега в Б-я се използва монетарен агрегат М1 и М2 и Широки пари. М1-парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата. М2 - включва М1 и срочните депозити, спестовните депозити на на домакинствата и детските влогове, плюс депозитите в чужда валута на граждани и фирми. Широки пари включват М2 плюс специалните депозити, които съдържат жилищно-спестовните влогове и средствата депозирани за регистрация на фирмите.

Агрегага L обхваща всички ликвидни финансови активи с падеж 1 година. Паричното предлагане се извършва от финансови посредници, институции, които предоставят специфични услуги на тези, които спестяват или получават кредити. Към финансовите посредници спадат търговските банки, спестовните каси, застрахователните компании и др.

Тема 22. Търговски банки. Роля и операции на търговските банки.

Дейността на търговските банки е свързана с платежно, кредитно и др. посредничества между икономическите агенти. Дейността им се отчита чрез техните баланси. Операциите на търговските банки са три основни групи:

1.Пасивни операции свързани са с процеса на привличане на пари и парични капитали в банките. Те се проявяват като длъжници, заематели или кредитополучатели.

Според формирането на банковите ресурси те се делят на 3 групи:

- операции, свързани с формирането на собствени средства на банките. Техният дял в общия обем от ресурси, с които разполага една банка не надвишава 10%.

- операции, свързани с привличането на средства на банковите клиенти. Привлечените средства са около 90% от банковите пасиви. Тук влизат: влогове, депозити, текущи сметки, пари на съхранение и др.

- емисия на платежни средства чрез тях се увеличават т.н. централни пари и

общата парична маса.

2. Активни операции чрез тях банките пласират или реализират концентрираните в тях парични и капиталови ресурси. Основни операции са:

- кредитните кредити, срещу които банките получават лихва;

- инвестиции в ценни книжа банката купува ценни книжа на проспериращи частни и държавни фирми с цел получаване на доход, подобряване на банковата ликвидност, минимизиране рисковете от инфлация.

3.Посреднически операции при тях банките рядко ангажират собствени средства или капитали. Основни операции са:

- преводни, акредитивни и инкасови операции

- покупко-продажба на ценни книжа и валута за сметка на клиента, емисия.

- доверителни операции, свързани с управлението на капитали по поръчка на клиенти

-анализи, информационно обслужване, прогнози.













Тема 23. Търсене и предлагане на пари. Равновесие на паричния пазар.

В своята дейност по предлагането на пари (Ms) банковата система е по принцип автономна, което не я освобождава от задължението да държи сметка за поведението на небанковите субекти търсещи пари. Принципиалната автономност се основава на производствената необвързаност на съвременните пари, т.е. на функционирането им по номинал. Оттук произтича липсата на функционална зависимост на Ms от основните макропроменливи: дохода У на стоковите пазари и пазарния лихвен процент i на финансовите пазари. Традиционният класическо-кейнсиански анализ на търсенето на пари съединява неокласическата функция на търсенето на пари, определено от дохода, т.е. Md1 = k.Y (записана от Кейнс като Md1 = L1 (Y)) с откритата от Кейнс функция на спекуклативното търсене на пари: Md2 = L2. Според него в основата и на двете търсения стои предпочитанието към ликвидност (L) - желанието за задържане на пари. При първата фунцкия това желание (L1) e мотивирано или от необходимостта за извършването на предвидими във времето транзакции, или от наложителни но непредвидими в бъдеще транзакции.

Количеството на търсене на пари и в двата случая е в права зависимост от величината

дохода У, а така също и от дължината на интервала от време между получаването и изразходването на дохода. При втората функция предпочитанието за ликвидсност (L2) е мотивирано от желанието за забогатяване на финансовите пазари. Тук под спекулативен мотив се има предвид не преднамерено режисирана пазарна конюнктура, а стремежът на всеки стопански субект да предвиди бъдещото състояние на тези пазари и най-вече посоката на изменението на пазарния лихвен процент. Количеството на търсените пари тук се намира в обратна зависимост от изменението на този процент, който се формира не на макроикономическия паричен пазар, а на финансовите пазари и оттам се пренася като регулатор на търсенето на пари на макроикономическия паричен пазар. Другият основен регулатор на търсенето на пари - дохода У - също не възниква на макроикономическия паричен пазар, а на стоковите пазари на реални блага. Следователно общото търсене на пари:

Md = Md1 + Md2 = L1 (Y) + L2 (i) е величина, производна от търсенето на реални блага (на реален доход) и търсенето на финансови активи. Този извод съответства на изложеното от нас по-особено разбиране на нестоковите пари като непринадлежащи към каквато и да било форма на богатство.

Тема 24. Централна банка. Независимост на централната банка. Функции.

ЦБ е най-важната финансова институция на всяка съвременна икономика. Тя е държавна агенция, управляваща функционирането на национ.парично-кредитна система и контролираща растежа на паричното предлагане. Според субектите, с които контактува различаваме 2 вида ЦБ.

Откритият тип ЦБ са открити тогава, когато освен функциите на ЦБ изпълнява и ф-ии на обикновена търг.банка, разкривайки клонове и обслужвайки клиенти от небанков път. Тяхната цел е получаване на печалба и е трудно постигането на стабилност на финансовата система.

Закритият тип ЦБ не откриват клонове и нямат отношения с клиенти от небанков тип.

Основният въпрос при създаването на ЦБ е нейният статут на зависимост или независимост от останалите властови институции.

Независимостта на ЦБ от останалите властови институции е предпочитан вариант при конструирането й. Той позволява водената монетарна политика да се основава на естествените нужди на икономиката баз да се поставя монетарен контрол под политически натиск за постигане на тясно партийните цели на управляващите. Противниците на независимостта на ЦБ смятат, за недопустимо важните решения по монетарните въпроси да не подлежат на контрол от законодателната и изпълнителна власт.

ФУНКЦИИ НА ЦБ

-контрол върху обема на паричното предлагане паричното предлагане е тясно свързано с ик.конюнктура и се променя заедно с нея. Без ефективен контрол паричното предлагане може да расте без граници.

-поддържане на стабилността на паричните и капиталовите пазари ако паричното предлагане и лихвените проценти спадат или се повишават чувствително, в несъответствие с националните ик.цели, ЦБ трябва да интервенира на финансовите пазари.

-ЦБ да служи като кредитор от последна инстанция на търговските банки може да предоставя фондове на нуждаещите се финансови институции, особено когато те вече нямат други източници на ликвидни средства.

-поддържане и усъвършенстване на разплащателния механизъм на нац.икономика.

Крайните цели в дейността на ЦБ са:

-пълно използване на производствените ресурси и пълна заетост

-относителна стабилност на общото ценово равнище на стоките и услугите

-осигуряване на непрекъснат ик.растеж

-постигане на балансиран платежен баланс.

Тема 25. Основни инструменти и механизми на монетарната политика.

Монетарната политика, наричана още Парична политика, е едно от основните средства за макроикономическо регулиране. Чрез нея правителството и централната банка на държавата контролират предлагането, наличността и стойността на парите, както и лихвения процент. Чрез правилното управление на този набор от монетарни инструменти се гарантира растежа и стабилността на икономическата система. Монетарната теория от своя страна е източник на информация за това как да се изработи оптимална парична политика.

Монетарната политика може да бъде експанзивна или рестриктивна, като първата увеличава предлагането на пари в икономиката, а втората го свива. Експанзивната политика обичайно се използва когато налице има завишено ниво на безработица и наличие на рецесия, а рестриктивната политика при повишено ниво на инфлация. Паричната политика трябва да бъде съпоставяна с фискалната, тъй като двете упражняват еднакъв контрол над икономиката. Важно място в определянето на монетарната политика на дадена държава заема Централната банка. В България това е Българската народна банка, която е една от най-старите централни банки в света. Тя е упълномощена да управлява парично-кредитната система и да регулира икономиката, като използва паричната политика. В зависимост от вида клиенти с които контактува, Централната банка може да бъде от открит или закрит тип, като се ползва с по-малка или по-голяма автономия от останалите държавни институции.

Главна роля на една Централна банка е да поддържа покупателната сила на националната валута стабилна, да контролира обема на паричното предлагане, да поддържа стабилността на паричните и капиталовите пазари, да служи като кредитор на търговските банки и да усъвършенства цялостния разплащателен

механизъм на националната икономика.

За изпълнение на тези функции Централната банка разполага с два вида инструменти - за общ кредитен контрол и за селективен кредитен контрол. Инструментите за общ кредитен контрол са: * Задължителен банков резерв (RR). Всяка промяна в задължителния резерв променя свободните резерви на банковата система, лихвения процент и депозитния мултипликатор. С това се променят основните парични променливи - парична маса, лихвен процент и валутен курс, и се цели да се променят и параметрите на реалната икономика в желаната насока.

* Дисконтовият процент е инструмент чрез чиято промяна се влияе директно върху рефинансирането на търговските банки. Променяйки лихвата, Централната банка упражнява субститационен и анонсиращ ефект, чрез които изяснява намеренията на правителството относно характера и насоките на монетарната политика.

* Операциите на открития пазар са пример за съчетаване на фискалната с монетарната политика и са най-важният инструмент за общ кредитен контрол. Чрез тях най-бързо се променят свободните резерви на банковата система. При това се влияе не само на основните монетарни променливи, но и на цените на държавните ценни книжа, които свързват паричната с фискалната политика.

Селективните инструменти на паричната политика са прякото регулиране на лихвения процент, въвеждането на наказателни лихви по "overdraft"-а, диференцирането на задължителните резерви за различен тип депозити, регулирането на валутния курс и прякото регулиране на банковата дейност. Чрез използването на тези инструменти Централната банка може ефективно да изменя паричното предлагане, лихвения процент и валутния курс, а чрез тях и параметрите на реалната икономика.

Тема 26. Икономически растеж - същност и показатели.

Моделиране на производството.

Икономическият растеж изразява определени закономерности на взаимодействието м/у произв.фактори, разпределението и потреблението на БНП. Свежда се до колич.натрупвания и качествени изменения на осн.ресурси на производство и неговите резултати. Отразява равнището на икономиката и способността й да задоволява потребностите на хората. Той е самото нарастване на нац.производство. от гледна точка на неговият резултат. Той също е увеличаване на БНП, респективно нарастването на икон.мощ на дадена страна. В тесен смисъл ик.растеж означава темп (скорост) на икон.развитие.

Степента на развитие на икон.растеж се измерва с редица общи и конкретни показатели, изразени чрез съответни величини. Общите показатели отразяват глобалните тенденции на растежа, а конкретните разкриват определени страни на

характера и ефективността му. Възприето е конкретните показатели да се наричат факториални (отчитат влиянието на всеки фактор, което обуславя ефективността на растежа) , а общитие - резултативни (отразяват резултатите от взаимообвързаното едновременно действие на тези фактори).

Показатели на икон.растеж са: трудоемкост /трудопоглъщаемост/, капиталоемкост/капиталопоглъщаемост/, материалоемкост/материалопоглъщаемост/ и др. Трудоемкостта се изразява чрез отношеието на разходите на текущ труд/Т/ към продукта/П/, а П/Т - производ.на труда. Материалоемкостта на продукцията показва равнището на разходите за суровини и материали на единица продукция - М/П, а П/М - материалоотдаване. Капиталоемкостта се измерва чрез отношението на капитала към произв.продукт - К/П, а П/К - капиталоотдаване. Социалната ефективност се свежда до равнщето на благосъстояние на населението, условията на труд, състоянието на околната среда, свободното време, възможностите на неговото използване и др.





















Пищови=Макроикономика facebook image
Публикувано от: Паскал Желев


Фактори и критерии за избор на пазарни сегменти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.