I. Неизпълнение. 1. Същност неизпълнението е неосъществяване или неточно осъществяване на дължимия от длъжника резултат. Неизпълнението е юридически факт, от който възниква едно ново правоотношение, чрез което се реализира договорната отговорност. 2. Видове неизпълнение: а)в зависимост от формата на нарушението на договорното задължение: -пълно неизпълнение когато длъжникът не е осъществил нищо от дължимия резултат; -неточно изпълнение длъжникът е изпълнил задължението не така, както е по договор.То бива: -частично(не е спазена уговорката за количество), -забавено(не е спазен срока), -лошо(нарушено е качеството). б)в зависимост от причините, на които се дължи неизпълнението: -виновно(то е предпоставка за търсене на договорна отговорност). Виновното неизпълнение се дължи на причини, които могат да се вменят във вина на длъжника. невиновно когато невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени във вината на длъжника. Тази причина се нарича непреодолима сила. II. Договорна отговорност. 1.Същност вторично задължение на длъжника да заплати предвидените в закона имуществени санкции. За неизпълнение на едно договорно задължение. Уредбата за договорната отговорност е в ЗЗД. Тя се състои от императивни ПН, които не дават право на страните да ограничават отговорността на длъжника. 2. Принципи на договорната отговорност: а) принцип на вината договорната отговорност се прилага само спрямо длъжника, който е виновен за своето неизпълнение; б)принцип на пълната имуществена отговорност на длъжника дължат се обезщетения за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението; в)принцип на недопустимостта да се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност. III. Неустойка. 1. Същност - предварително определена от закона сума, която длъжникът трябва да плати на кредитораза неизпълнение. Тя е една от формите на договорна отговорност, която служи за обезпечение на вземането на кредитора. 2. Признаци на неустойката: -размера на неустойката и начина за нейното определяне са посочени предварително в нормативен акт или договор; -неустойката се дължи независимо дали кредиторът е претърпял или не вреди от неизпълнението. Когато вредите са повече от неустойката, кредиторът има право да претендира за разликата; -правото на кредитора да иска неустойка възниква веднага след неизпълнението. 3.Видове неустойки: а)според това къде е предвиден размера на неустойката: -законна неустойка когато размерът й е определен в нормативен акт; -договорна неустойка когато размерът й се определя между страните в договора; б)според начина, по който е определен размера на неустойката: -в % към стойността на дължимото, което не е изпълнено; -като глобална сума. IV. Обезщетение за вреди. 1. Същност парична сума, която длъжникът трябва да плати на кредитора като обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението. Обезщетението се различава от неустойката по следните признаци: -неговият размер не е определен предварително. Той се определя от съда след неизпълнението на договора и зависи от причинените вреди. задължението за изплащане на обезщетение не възниква веднага след неизпълнение, а само ако кредитора претърпи вреди от неизпълнението. Правната уредба се намира в ЗЗД. 2. Предпоставки за обезщетение за вреда: а)неизпълнение на договора, б)вина на длъжника, в)вреди в имуществото на кредитора. V. Граници на отговорността очертават се по 2 линии: 1. 1ва линия поведение на кредитора. Когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които е отговорен кредитора, съдът ,може да намери обезщетение или да освободи длъжника от отговорност. 2. 2ра линия характера на вредите. Длъжникът отговаря за загубите доколкото те са пряка последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението. 3. Начини за обезщетяване: а)парично обезщетение заплаща се паричната равностойност на вредата към момента на нейното възникване като се дължат и лихви; б)натурално обезщетение вредите се поправят чрез ремонт на вещта или чрез заменянето й с друга.