Погасителна давност: 22 в.

1. Същност определен от закона срок, в който носителят на право не го упражни и това води до погасяване на иска за принудително осъществяване на правото

2. Правната уредба се съдържа в закона за задълженията и договорите, както и в други спец. закони

Видове давностни срокове:

- общ давностен срок той е 5 год.

- с изтичане на 5 год. срок се погасяват всички искове за нарушения граждански права, за които не е предвиден друг срок

- специални 3 год. давностни срокове по ЗЗД, с които се погасяват следните искове:

= искове за вземания от трудови възнаграждения, за които не е предвиден друг давностен срок. Също така вземания за обешетения и неустойки от неизпълнен договор. Вземания за наеми, лихви и др. периодични плащания.

= специални срокове по други закони

3. Начало, спиране и прекъсване на давността.

- Началото се определя от закона. Това е моментът на възникване на правото на иск. Началото на давността е моментът на откриване на деецът. Ако вземането дава изискуемо с покана, давността започва да тече от момента на възникване на задължението.

- спирането на давността настъпва в резултат на определен от закона юр. факт. Това са случеите на отношение м/у родители и деца през срока на упражняване на родит. права, срокът на настойничеството, както и времето, през което трае бракът. След отпадането на този юр. факт, давностният срок продължава да тече и се събира със срока който е изтекъл преди настъпването на юр. факт

- прекъсването се поражда от юр. факти, с настъпване на които се заличава изтеклата давност и започва да тече нова давност. Основанията са следните:

= признаването на вземането от длъжника

= представяне на иск или задължение

= предприемане на д-вия по принудително изпълнение

4. Погасителна и преклузивна давност и двете давности се характеризират с изтичане на опр. срок, с който закона свързва определени правни последици, но за разлика от погасителната давност, придобивната води до придобиване на субективни права.

5. Приклузивно срокове с изтичането им се погасява самото право за разлика от давностните срокове с изтичането, на които се погасява само правото на иск.

Приклузивен срок установен от закона от адм. акт или договор течение, на който носителят на правото не го раелизира в резултат, на което правото се погасява. Наред с това за разлика от давностните срокове, преклузивните водят началото си от възникването на самото право, а не от пораждането на правото на иск. Тези срокове не се спират и не се прекъсват. Прилагат се служебно от компетентния орган.