I. Гражданско представителство. 1. Същност естествената потребност на човека е да действа сам за себе си. Липсата на дееспособност у правния субект или специални знания за използване на действията, както и невъзможността той да бъде едновременно на няколко места налага необходимостта от използване на представителство. Представителството е извършването на правни действия от едно лице, наречено представител, за друго лице, наречено представлявано, чиито правни последици настъпват направо за представлявания. 2. Представително правоотношение правоотношението между представлявания и представителя, от което последният черпи своята представителна власт се нарича вътрешно правоотношение за разлика от правоотношението между представителя и 3тите лица, което е външно правоотношение. Представител може да бъде всяко физическо или юридическо лице. Физическото лице трябва да е дееспособно. 3. Представителна власт правната възможност представителят да извършва правни действия от името и за сметка на представлявания. Представителната власт е едно субективно право, на което съответства задължението на представлявания да поема извършените от представителя действия. Обемът на представителната власт се определя от волята на представлявания и в рамките на закона. 4. Видове представителства: а) според начина на възникване: -доброволно (възниква чрез упълномощаване и може да се прекрати по желание на представлявания); -задължително (представителната власт се определя от съд или с административен акт); б)според вида на правните действия, които представителят може да извършва: -активно (може да прави волеизявления); -пасивно (може да приема волеизявления); -смесено (може и 2те). в)според обема на представителната власт: -пълно (пример родителите на малолетните); -ограничено (за определена сфера, за определени действия или за определен период от време). II. Упълномощаване и пълномощно. 1. Упълномощаване едностранна сделка, с която се издава представителна власт за пълномощник. Въз основа на упълномощаването възниква доброволното представителство. 2. Пълномощно документ, който материализира упълномощаването като сделка. Страни по тази сделка са упълномощителят и пълномощникът. Упълномощаването се прекратява в следните случай: -с оттеглянето му от упълномощителят; -с отказ на пълномощно; -със смъртта на упълномощителя или пълномощника; -с поставяне под забрана на упълномощителят или пълномощникът.