Правни норми, понятие, видове и действия

Понятие правните норми са общи правила за поведени, които са предназначени да въздействат продължително време върху поведението на правните субекти, които не са индивидуално определени в правните норми. Общо правило означава, че правната норма не е насочена към индивидуално определено лице, а се отнася за неопределен кръг правни субекти. Правните норми са вид социални норми, които имат държавно властнически характер.

Правните норми регулират обществените отношения, като предоставят права и възлагат задължения. Те имат продължително действие и затова могат да намерят приложение за множество житейски ситуации.

Структура на праните норми Те имат 3 съставки:

Хипотеза тя съдържа условията и предпоставките за действието и.

Диспозиция съдържа правилото за поведение, в нея са посочени правата и задълженията адресирани до правните субекти.

Санкция това са предвидените от закона неблагоприятни последици, които настъпват ако не се изпълнят правата и задълженията или се изпълнят не както трябва. Санкцията може да бъде гражданска, административна и наказателна.

Видове правни норми има различни видове правни норми.

Императивни и диспозитивни:

Императивни тези норми трябва да се приложат щом се осъществят фактите посочени в правната норма. Правните субекти нямат възможност да допускат никакви отклонения от тях.

Диспозитивни те се прилагат само ако страните не са се съгласили за нещо различно от предписаното в правните норми. Характерно за тях, е че страните могат по желание да уговорят различни правни последици в сравнение с уредените правни норми. Ако не се възползват от тази възможност тогава диспозитивните норми уреждат техните отношения.

Общи и специални:

Общи те пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези.

Специални те се прилагат само за тези случаи от рода, които имат видове белези, например: обща норма за продажбата се съдържа в закона за задълженията и договорите, а специалната норма в търговския закон, урежда търговската продажба.

Според териториалното действие нормите биват:

Общи и местни:

Общи действат по цялата територия.

Местни действат на част от нея.

Самостоятелни и несамостоятелни:

Самостоятелни тяхното действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.

Несамостоятелни тези норми намират приложение само във връзка с други правни норми (те могат да бъдат отменителни, препращащи, тълкувателни).

Заповядващи, забраняващи и увластяващи:

Заповядващи създават задължения за извършване на определени действия.

Забраняващи създават забрана за определено поведение.

Увластяващи уреждат възможност на правните субекти да имат определено поведение за задоволяване на интересите си. (уреждат субективни права).

Материални и процесуални:

Материални те уреждат придобиването, упражняването, съдържанието и прекратяването на субективните права.

Процесуални те уреждат реда и процесуалните средства за защита на субективните права.

Правните норми, които установяват предположения

Действието на правните норми във времето, пространството и спрямо лицата.

Действието на правните норми се проявява от момента на влизането и в сила. (Правните норми се съдържат в т.н. нормативни актове- закони, постановления, наредби). Нормативните актове се публикуват, те влизат в сила три дни след обнародването им. Обнародването държавен вестник се прави, за да се запознаят средните субекти с текста на правната норма и да съблюдават поведението си с тях.

Отнемане на правна норма означава преустановяване на действието и за в бъдеще (изгубва правна сила и общо задължителност). Основанието за отмяна може да се съдържа в нормативния акт (срок на действие или постигане на цел), а ако няма такава отмяна тя става с по-нов нормативен акт, отмяната може да бъде изрична (когато се изброяват правни норми, които загубват силата си) или мълчалива (когато в по-новия нормативен акт се уреждат по различен начин случаи уредени в по-стария нормативен акт).