ОСН ХАР/ КИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ПРОДУКТИ:

Те са рез/т от интелектуалния творч труд на човека, имат потребителска ст/ст. Задоволяват матер и духовни потребности. Създ ползи за които потр/ля е готов да плати. Всичко това е основание интелектуалните пр/кти да бъдат трансформирани, превърнати в стоки и да се търгуват.

Интелектуалните продукти имат хар/р на публични блага, могат да се потребяват от мн лица на 1 или разл места. С присъединяването на нови потребители никои не портребява по-малко. Собст/та на интелектуалните продукти е частна соб/ст.

Имат икон потенциал, които се реал само при използването им, затова използването им е под контрол на собственика.

Интелектуалните продукти са част от културното богатсво. Сп/д режима на собственикка трябва да осигури, да гарантира достъпа до тях и използването им, да преодолее противоречието м/у чстното и културното право. Такива механизми са:

-огранич. на собст. във времето.

-режим на свободно използване.

Интелектуалните продукти имат нематериален характер. Нуждаят се от носител за да се доставят до потребителя. При свързването на пр/кта с носителя имаме като рез/т 2 вида собст/ст в/у 1 обект.

Интелек продукти имат голяма нестабилност. Предоставят се в лесни за възпоизвеждане форми.

Интелектуалните продукти са нематериални активи на фирмат. На лице е тенденцията нематер да доминират над матер. активи.

Всеки интелек труд има като рез/т интелектуален продукт, но не в/у всеки интелектуален продукт се признава и гарантира собственост. Собсвеността се признава само за тези интел. Продукти които притежават опреде. В закон признание.

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА СОБСТВЕНИКА

Собствеността е категория и на правото и на икономиката. Като институт на правото тя се св/ва с монопола с властта, с изключ право на собственика да се ползва от собствеността си. В икон аспект тя се свързва с присвояването на благата, с богатсвото на собст/ка.

Индустралната революция показва че развитието, напредъка на икон, богатството на обществото повече започват да зависят от научно-техн новости.

На лице е противоречие поради липсата на законова уредба на собст.в/у интелек продукти.

Необх от насърчаване на креативността на творч. На интелекта и от справедливост в отнош довеждат до приемането на нац.Закони, уреждащи интелектуалната собственост. Първи закон е приет в англия през 1624г. Отделните национални закони уреждат по различен начин режима на интелектуалната собственост.

През 1883 парижката конв/я за закрила на индустриалната собст/ст (11 държави) сега са над 160. Обекти на тази собст/ст уредени в конвенцията са:

-патенти

-полезни модели

-промишлени дизайни

-търговските марки

-географските означения

-фирмени наименования

-преследване на нелоялната конкуренция

Бернска конвенция 1886г.- признават се правата в/у произв. на матер.,науката и изкуството.

Б/я се присъединява към 2те конвенции, става член на 2та съюза през 1921.г.

През 1967г. Конвенцията за създаване на свет орган/я за интелектуална собственост:

-изпъл/я на артисти и зпълнители

-звукозаписи

-програми на радио-телев/ни орг/и

-др права от интелектуални деиности в областта на промишл, литерр, науката и изкуството.

Селекционерски постижения сортове, породи.

-биотехнологии

-ноу-хау

-бази данни

-топология на интелектуални схеми