Тема2

Икономиката като обект на соц. познание

I. Две от основните задачи, които Маркс поставя за разрешаване на своята теория, са да обясни: - какво представлява икон. на едно общество; - каква е спецификата на отношенията м/у нея и останалите сфери на общ. живот.

Маркс намира решение на 1вата задача, като анализира икон. чрез примата на материалното над идеалното. Така тя се явява като база на обществената с-ма. Основно предназначение на икон. да произведе матер. блага, необходими за възпроизводството на обществената с-ма. Маркс започва познанието на икон. с въвеждане на понятието производителни сили. Те се изграждат от основните ф-ри на произв.: средствата за производство и раб. сила. Производствените отношения в обществото обхващат всички взаимоотношения м/у хората в процесите на произвдство, разпределение, размяна и потребление на матер. блага. От всички произв. отношения с най-голямо значение са отношенията на собственост. Единството м/у производителните сили и производствените отношения той дефинира като начин на производство.

Според Вебер иконом. се изгражда от всички онези действия, които смислово се ориентирани към удовлетворяването на някакви обществени нужди. За разлика от Маркс, Вебер счита, че идеалното има примат над материалното.

II. Сепаративна ориентация това е опит да се извади от обществото някаква част (икономическата) и отделно да се разгледа и обясни; Има 3 неща за да се разбере икономиката:

- кои са функционалните ограничители на икономиката от другите обществени сфери

- какъв е смисълът на икономиката

- в какво се състои нейната относителна самостоятелност

1. Смислови граници: - всяка една сфера, на която сме разделили обществото има определена функция, която изпълняват за обществото:

-Какво прави икономиката?, Каква е нейната функция?

-Как се структурира икономиката

-Има специфични соц. роли, които не се срещат в др. сфери

Икономиката се съсредоточава в/у извършването на определени функции по отношение, на които получава изключителни компетенции. Такива функции са производството, разпределението, размяната и потреблението на блага.

2. Смисълът на икономиката е да произведе и разпредели благата така, че да се възпроизвеждаме.

Според Вебер смисълът на икономиката е да удовлетворява определени материални интереси. Според Рейнхолд ик-ката се дефинира като конституирана от 7 основни елемента: земя; труд; капитал; пазар, непазарни регулатори; мат. блага, немат. блага. Те изграждат 3 структурни компонента на ик-ката:

1. вход включва производствените ф-ри(земя,труд и к-л); 2. регулатори 3. изход състои се от създадените от ик-ката мат. и немат. блага;

Според Лумън ик-ката е призвана да реши проблема с оскъдността на ресурсите. Как:

1. произвежда тези ресусрси; 2. разпределя правата на собственост с помощта на парите;

Различават се 2 осн. вида плащания: 1) икономически и 2) неикономически; Х-ки на икон. плащане: чрез икон. плащане се узаконява правото на собственост в/у определен ресурс. Ресурси се създават в икономиката. Няма ресурс, който да не бъде достъпен за всеки, въпроса е кой има въпроса да го купи; има свобода на избор имаш право да изпбираш в/у кой ресурс да имаш права за собственост.

Границите на икон. са там, където минават границите на икон. плащане.

И-ката в обществото трябва да има своята културна лигитимация (да е ясно какво законно да продадеш и да купиш). Трябва да има общ консенсус(да сме се съгласили кое е законно); трябва да има правна гаранция (да се гарантира правото на собственост придобито чрез ик. плащане). Трябва да има политическа воля за спазването на тези права.

3. В икономиката има спец. закони и правила, които не могат да се срещнат в др. сфери: има прослойка от хора, които формират нейната бюрокрация; в икон. действия има обособен език, речник (стил, който не може да бъде открит другаде).

Отношение м/у икономика и неикономика м/у тях непрекъснато протичат взаимодействия: 1. това, което се създава в икон. дава живот на др. сфери; 2. влияее в/у структурата на специф. потребителски стилове.; 3. икономиката предопределя с-мата на соц. неравенства(неравенства набазата на дохода); 4. иконом. определя ценностната с-ма на обществото; повече права на собственост те прави по-свободен; 5. определя професионалната ориентация; 6. неиконом. Създава предпоставки за развитие на иконом. (закони, институции, като парламент).; 7. мобилност;