Т1 Възникване, развитие и структура на ик познание

I Карл Маркс. 2 основни задачи, които да разреши в своята теория:

1) Какво представлява икономиката на 1 общество?

2) Каква е спецификата на отношенията м/у нея и останалите сфери на обществен живот?

1-вата задача решава, като анализира икономиката чрез примата на материалното над идеалното и по този начин я дефинира като база на обществената система. Основно предназначение на икономиката е да създаде мат. блага, необходими за възпроизводството на общ-та система. Маркс прави начална крачка към познанието на икономиката с въвеждането на понятието производителни сили. Пр-те сили на общ-то се изграждат от основните фактори на производството: работната сила и оръдията и предметите на труда. Социологическият момент в Марксовата теория произлиза от неговия анализ на спецификата на произв-те отношения. Пр-те отн-я в общ-то обхващат всички отношения м/у хората в процесите на производство, разпределение, размяна и потребление на мат. блага. Най-голямо значение имат отношенията на собственост. Според Маркс само при определени условия едно средство за произв. може да се превърне в капитал. 2-та задача да обясни спецификата на връзката м/у икономиката и неикономиката, Маркс решава като развива тезата, че икономиката определя физиономията на неикономиката. Т.е. отношенията на собственост детерминират отношенията м/у субектите и в икономиката, и във всички останали общ. сфери на дейност. Единството м/у пр-те сили производствените отношения Маркс дефинира като начин на производство. Комбинациите м/у различните пр-ни сили и различните производствени отношения могат да породят различни общ-ни ситеми.

II Макс Вебер. Според Вебер икономиката се изгражда от всички онези действия, които смислово са ориентирани към удовлетворяването на някакви общ-ни нужди.

III Сепаративна ориентация в соц познание на икономиката (СО)

1.Същност и особености

СО се развива в соц традиция общ-то да се разглежда като дейностна, самодостатъчна система. В нея могат условно да се обособят отделни дейностни полета: икономика, политика, право и т.н. Т.е. допуска се съществуването на функционална диференциация на общ-то разделяне на отделни функционални полета като политика, право, семейство и др. Всяко поле е развило свои спец функции и е получило относително автономни компетенции за решаването на определени общ проблеми.

Икономиката се познава в кач-то си на самостоятелно относително обособено дейностно поле в рамките на общ-та система. Този соц подход към икономиката предполага да се познаят и интерпретират:

-Функционалните отграничители на икономиката от неикономиката;

-Смисълът на икономиката;

-Относителната автономност на икономиката

2.Функц отграниченост на икономиката. Познанието за функц отграниченост на икономиката от неикономиката предполага да се определят смисловите граници на икономиката:

-Всяко дейностно поле в общ-то се специализира в извършването на определени функции, в рамките на които се обособява;

-Всяко дейностно поле в общ-то структурира и диференцира конкретни дейности;

-Всяко дейностно поле в общ-то произвежда определени социални роли.

Обособяването на икономиката в общ-та система представлява едновременно процес на функционална и социално-ролева диференциация.

3.Функц диференциация на икономиката. Тя може да се представи като исторически процес, при който в рамките на една общ-на ситема икономиката постепенно се е обособила като специфично дейностно поле.

В примитивните общ-ва смислови граници м/у икономиката и неикономиката не са съществували. Икономикческите дейности са се развивали основно в рамките на семейството, като са се следвали принципите на религиозната етика. Икономикческите действия са се изграждали в/у 2 основни принципа:

-Ориентация към обезпечаване на бъдещия живот (храна, облекло, дом и т.н.);

-Взаимопомощ като компонент на соц отношения.

От гл точка на икономическото развитие тези 2 пр-па се намират в противоречие. Те взаимно се блокират, тъй като не позволяват образуването на сериозна икономическа диференциация м/у членовете на общ-то. Принципът на взаимопомощ се е изразявал в това, че излишъкът от блага се отдавал под формата на подаръци, награди, помощи, религиозни ритуали, жертвоприношения и се е разпределял в смисъла на общоприета справедливост. Тази традиция не допускала който и да е от общ-то да натрупа богатство. Едва тогава, когато икономическите излишъци не се отдавали като помощи и др., а се използвали за подобряване на материалния живот по пътя на размяната, за пръв път в историята са се очертали смисловите граници на икономиакта и е започнало нейносто диференциране.

Като форма на разпределение на иконом излишъци възникнали пазарите. Икономическите дейности престават да бъдат напълно вплетени в мрежата от социални задължения. Икономиката се съсредоточава в/у извършването на определени функции, по отношение на които получава изключителни компетенции. Такива функции са производството, разпределението, размяната и потреблението на блага. В икономиката се формират специфични ценности, които й помагат по най-добрия начин да изпълни своите функции и които я отличават от политиката, науката, правото и другите дейностни полета в общ-то.

4.Социално-ролева диференциация на икономиката. Тази диф-я се изразява в това, че икон-те субекти изпълняват определени социални роли, които не могат да бъдат открити в останалите неикономически дейностни полета в общ-то.

Примитивните общ-ва са се основавали в/у индивидуалната ролева комбинация, т.е. те са изграждали различни социални роли, които обаче са били неразривно свързани помежду си. Едни и същи индивиди са общували помежду си едновременно като съседи, роднини, ловци или войници. Това е причината за очакванията към индивида да се справя еднакво във всичките си роли.

В модерното общ-во индивидите изпълняват различни социални роли, които не са непременно свързани помежду си. Това, което индивидът прави в неикономическите си соц роли, не е обвързано напълно с начина, по който той изпълнява икономическите си роли.

T5 Икономически институции

1.Социални институции. Социалните институции представляват основните структурни единици на всяко общ-во. Те посрещат неговите базисни нужди, като ориентират и интегрират индивудалните действия към колективно значимите цели. Представляват аналогия на колективните инстинкти на живеещите в общности животински видове; както последните не биха могли да оцеляват и да се възпроизвеждат без тези инстинкти, така и човешкото общ-во е невъзможно без социалните си институции.

Възникването на една или друга соц институция не е въпрос на индивидуален каприз или конспиративен заговор, а е отражение на обективна обществена нужда. Бракът възниква, за да регулира сексуалните отношения м/у двата пола, тогава, когато хаотичните сексуални връзки са заплашвали да разръшат архаичните племенни общности в генетичен план или по линията на ожесточената конкуренция м/у индивидите. Семейството надделява над естествения инстинкт за съхранение на потомството, когато на последното трябва да се предават много повече неща, отколкото биологичния код образование, средства за съществуване, понятия за роднински връзки и т.н. Главните характеристики на социалните институции са:

-Предназначение (онова, на което е посветена институцията);

-Ценности (ръководните идейни правила, отправни точки за оценяване на едно или друго поведение, събитие и т.н.);

-Материална основа (нужните материални ср-ва за осъщесвяване на предназначението);

-Роли (предписаните правила на поведеие на индивидите и групите);

-Символика (знаците и символие, които я отличават от другите);

-Средства за онаследяване (начините, чрез които едно поколение предава на друго институцията).

2. Икономически институции (ИИ). банки, синдикати, индустриални организации и т.н., които представляват опорните пунктове на икономиката, са специфичен клас социални институции и съответно притежават техните родови характеристики. ИИ могат да бъдат дефинирани като устойчиви узаконени образци на поведение и взаимоотношения, които участниците в производствените и разпределителните действия поддържат помежду си. Най-значителната особеност на ИИ като вид СИ се изразява в това, че те възникват и се основават в/у една от най-човешките дейности труда. Втората особеност на ИИ се състои в това, че материалната им основа е изключително динамична. Третата особеност на ИИ се заключава в техния силно експанзионистичен характер. Те проникват все повече и повече в другите СИ, оставяйки в тях част от своя генетичен код.

Т6 Размяна и Пазар

I Основни механизми за регулиране на размяната

1. Същност на размяната. Размяната е обективно необходима за съществуването на всяко общ-во. Тя е една от основните дейности в съвместния живот м/у хората. Размяната обхваща всички процеси, при които отделните индивиди или групи обменят помежду си материални или нематериални блага.

Всяка размяна е свързана със съответните социални условия: когато някой иска да разменя, той трябва да желае онова, което другите предлагат, и в същото време да предлага нещо, което другите търсят. За да може да се осъществи каквато и да е размяна, партньорите трябва да оценяват по-високо онова, което търсят, отколкото това, което предлагат в замяна. По този начин размяната е специфичен метод за регулиране поведението на индивидите.

Размяната може да бъде директна и индиректна. При директната размяна индивиди или групи непосредствено си обменят блага. При индиректната размяна нещата стоят по др начин. Например един индивид подарява нещо на др индивид или му прави услуга. След време този др индивид се реваншира по аналогичен начин. Понякога ревашншът може да е насочен към член от семейството или обкръжението на първия индивид. По този начин размяната се превръща в основа за безкреайни отношения на коопериране м/у индивидите и групите. На практика размяната може да се реализира в различни форми. Във всяка от тях тя изпълнява функцията да ориентира индивидите към строго определени действия и отношения. Човешката цивилизация познава няколко основни форми на размяна. В този смисъл се говори за няколко институции, които регулират разменната дейсност, като я структурират в съответна система от соц позиции и роли.

2. Реципрочна размяна. Реципрочността е признак за дълготрайност на разменните отношения м/у едни и същи субекти. При реципрочните разменни отношения решаваща роля играе личното доверие м/у партньорите. То се основава или на предишни отношения, или на взаимните им очаквания, че и в бъдеще те ще осъществяват помежду си разменни отношения. Реципрочната размяна резултира от установените посредством традиции и норми отношения м/у фамилии, групи, племена и т.н.

В случая става дума не толкова за размяна на блага, колкото за размяна на взаимни соц задължения. Реципрочните задължения се отличават със следните характеристикиЛ

1.Те са възможни само в рамките на съществуващи вече соц отн-я като отн-я на приятелство, съседство, роднинство и т.н. Съответно на това реципрочните зад-я са резултат от доверието и стабилитета на тези отн-я.

2.Даденото и придобитото невинаги точно се параметризират. Когато някой получи нещо помощ, подарък и др. от съсед, приятел, роднина той получава задължението да бъде в помощ на този, от когото е получил нещо, без това да определя автоматично времето, начина и параметрите на задължението. Следователно реципрочните норми съдържат взаимни задължения и права, чието конкретно съдържание е ситуационно специфично, т.е. то се определя от другия участник в това отношение и от характера на самото отношение.

При тази форма на размяна отсъства строгата икономическа калкулация. Размяната е свързана предимно с морала. Характерно за рец разменни отн-я е обстоятелството, че партньорите търсят изгодата не в единичния разменен акт, а в поредица от разменни актове. Поради това тези отн-я се отличават с по-голяма или по-малка толерантност спрямо получаващите се от време на време небалансираности в размяната. Като правило рец-та размяна се осъществява м/у приятели, съседи, роднини и др., м/у които съществуват отн-я на доверие. Нейният смисъл е да заздрави интеграцията на общ-то, като създаде продължителни соц връзки м/у индивидите и групите. В тези соц връзки икономическите отн-я се модифицират в соц задължения.