Георги Раковски

Пиршество на турски велможи

Явно е всякому, кой е в Турско живял, кто турци са люди въобще съвсем неучени и

глупци и що до днешний ден ни едно систематическо учебно заведеиие (не)

съществува за турски народ. но владее между им суеверие и невежество дълбоко.

Все нихно учение състоява от религиозни книги, претълкувани от корана

Мохамедов, какото е всякому тьлкователю суемъдрие свое повод подало.

Общо же мнение обладава вес турски народ, да вси прочии инаго вероизповедания

человеци за нищо не почитат. Мислят ни за изгубени съвсем и що никой, кой в

Мохамеда не вярва, няма да види лице божие, зато ги и гяури назовават.

По-голямо съжаление имат за едно псе, нежели за един най-учен и най-образован

европеец, и за дълг свещений имат да милостивно псета хранят. от кои се нахожда

множество велико в улици цариградски. И когда турчин някой се е зарекъл от нещо

и велика клетва е сторил, за да го веке не струва, то другояче не се разрешава,

но тькмо чрез следнаго начина. Купуват доволно количество хляба и на много

места, като жертва умоления, раздават на обитаещии по цариградски улици слепи и

крастави от нечистота пси и тако с олекчение съвести вярват, что са се

освободили от натежаеща их клетва (шарт бозмак - називаемо е сие дело по

турски).

Много други подобни сему глупости с религиозна почест и уверение съвести се

изпълняват от турски въобще народ, за коих не е наш предмет тук да говорим.

От няколико уже време явило се е и между просветни турци друго едно

вероизповедание, кто тии остроумни просветници назовават по турски

"дини-джедие", тоест нова вяра. Сие ново нихно вероизповедание основание има

следния: да нови просветници веке Мохамеда за пророка не вярват, да не се веке

мият (абдес да не чинят), да не се веке кланят, да не държат веке пост през

рамазана. В една реч, да не вярват веке нищо, от що са досега вярвали, но все,

що е любезно и охотно на телесни страсти, без изключения и безсъвестно да

изпълняват. Сие, що е между словесни человеци за развратност укорено и

прогнано, между них е франско, алафранга, както казват, тоест свободно: да

пиршествуват и да се опиват непрестанно, да се заннмават страстолюбно в гнусное

содомство и т.н.

То ново вероизповедание владее най-много в Цариград в палати на вси велики

отомански министри, държавни съветници, велики чиновници и постъпно в много

друга худаи нижна общества.

Любопитно и смяха достойно е въистина да гледа человек вечер в дванадесетий час