Тук вече няма майтап изправяме се пред най-голямата пиратска легенда в историята Едуард Тийч, далеч по-известен като Черната брада. Можете да го срещнете още като Тач или дори Таш, но това няма никакво значение, защото той по всяка вероятност е най-прочутият от всички пирати на Златната епоха, макар че неговите пиратски подвизи са едни от най-кратките едва 15 месеца. Черната брада е една от най-емблематичните фигури в историята на пиратството въобще. За мнозина той е първата асоциация при споменаването на думи като пират или морски разбойник. Естествено е да си зададем твърде интригуващия въпрос: Откъде, по дяволите, се е взела тази легендарна слава?!. Сигурно ще ви разочаровам, но трябва да ви кажа, че тя се дължи преди всичко на Чарлс Джонсън и неговата История, където образът на Черната брада е описан повече от зловещо, като едно истинско въплъщение на Дявола. Това е твърде пресилено, разбира се, и ако се абстрахираме от този демоничен образ, като се опитаме да направим един реалистичен портрет доколкото това е възможно нещата изглеждат далеч по-прозаични, но все пак достатъчно интересни. Поне така се надявам.

Едуард Тийч най-вероятно бил родом от Бристъл, макар че за това знаменателно събитие точна година не би могла да бъде посочена. За произхода му се знае точно нищо, но е известно, че още на младини Тийч заминал да си търси късмета в Западните Индии, където служил като капер на Британска служба по време на Войната за Испанското наследство (170114 г.). Когато войната свършила и каперите останали без работа, много от тях преминали към чисто пиратство, което било за предпочитане пред сухоземната мизерия. Едуард Тийч не бил изключение, тъй като скоро се озовал в Ню Провидънс, където постъпил в екипажа на небезизвестния пират Бенджамин Хорниголд. Вероятно още преди да му порасне брадата Тийч бил схватливо момче, защото бързо изучил всички тънкости на пиратското изкуство и към края на 1717 г. вече имал собствен кораб френският роботърговски Конкорд, който бил оборудван по пиратски и наречен с колоритното име Отмъщението на кралица Ана. С този солиден за времето си тримачтов плавателен съд, въоръжен с 40 топа и неотстъпващ на никоя фрегата от който и да било военен флот, Черната брада се превърнал в легенда за малко повече от една година. Първоначално вилнял из Карибите, като използвал за база Ню Провидънс, докато там не пристигнал за n-ти път споменавания в тези хроники губернатор Роджърс и на пиратите не им се видели тесни Бахамите.

Тийч се отправил на север, покрай Източното крайбрежие на Северна Америка и през януари 1718 г. се установил на остров Окракоук край Северна Каролина. Островът бил идеален за целите на Черната брада, тъй като се намирал в непосредствена близост до морските пътища към колониите и бил обграден с множество плитчини и пясъчни наноси така на пиратите хем плячката им била на едно ветрило разстояние, хем можели да разчитат на сигурно убежище. Губернаторът на Северна Каролина, Чарлс Идън, станал първи приятел на Черната брада (след съответния доста солиден подкуп, разбира се), което пък осигурило огромна свобода на действие за пиратите, липса на всякакво преследване от страна на закона и пазар на сушата за всякаква плячка. Амбициран от сигурността на новото си убежище Тийч отпрашил на юг, заобиколил Флорида и стигнал чак до Хондурас, като по пътя си обирал всичко, което имало ветрила и мачти. Така в ръцете му паднал неговия известен колега Стид Бонет, барабар със своя кораб Отмъщение, и още няколко плавателни съда, които Тийч присъединил към импровизираната си ескадра. Когато се връщал на север към Окракоук, той вече командвал цяла пиратска флота с екипаж, който наброявал общо към 400 души. Разполагайки с такава мощна ударна сила, Тийч не се поколебал да извърши нечувана за времето си дързост. През май 1718 г. изненадващо цъфнал пред Чарлстън в Южна Каролина и блокирал града, след което плячкосал до дупка осемте кораба в пристанището и взел за заложник един член на Градския съвет. Той бил освободен срещу откуп, който представлявал сандък бас държа, че няма да познаете какво е имало в него! пълен с лекарства. Легендата разказва, че сред екипажа на Тийч върлувала сладострастната Венера и нищо чудно това да е било точно така. Черната брада бил толкова въодушевен от успеха, че не гледал къде си води кораба