Главата Пиянство на един народ от романа Под игото подчертава сюблимното израстване на българите като нация.Пронизана е от авторовата идея,че българският народ е герой,защото всички хора от различни възрасти и съсловия се обединяват.Силни са в своята заедност,красиви са в своята вяра,че могат да постигнат идеала си.Поетът подчертава,че българската революция е плод на обединените усилия,легендарната метаморфоза тук се явява като нещо характерно за всички българи.Величието на народните герои се състои в красотата на българскто братство.---Вметнатата в началота на първото изречение дума наистина осъществява смисловата и емоционалната връзка с предходната глава Новата молитва на Марка и представя речта на повествователя като продължение и потвърждение на размислите и прозренията на чорбаджи Марко. Това, от своя страна, придава усещане за съпреживяване и по-дълбока емоционалност на последвалата реч.Текстът продължава с един внушителен образен паралелизъм между промените в природата през пролетта и революционното кипене. Сходството между ставащото в природата и в душите на хората извежда идеята за опиянението извън сферата на бита.

Природното време пролетта и Христовото разпятие не е случайно съвпадение и обяснява метафоричното сравнение с българския кръст!---Следващият абзац ретроспективно представя времето преди двайсетина години, споменава името на Раковски и има за цел да обоснове разбирането на повествователя за логическия и предопределен ход на историята, в която метаморфозите на народния дух не са плод на случайно стечение на обстоятелствата, а са чудо, което десетилетия се е творяло. Изгражда се образът на всеобщото опиянение с помощта на перифраза на отделни стихове от одата Левски, изгражда се представа за географския, социалния и нравствения облик на този подем.---

Третият абзац с множеството си метафорично натоварени художествени детайли представя живота като театър с декори и артисти, които наистина създават история. Тук може да се потърси аналогия с алегорията на представлението като своеобразен живот извън установените норми и уседналите граници на бита---.Автоцитатът на последното двустишие от одата е поетическото обобщение на повествователя на идеята за пиянството, обхванало целия народ, и начин да напусне обективното романово време и да придаде на мотива епическа широта и измеримост с най-високите нравствени образци от българската история.------Митологичните измерения на събитието придават усещане за святост и ни връщат в миналото към образа на Крали Марко в образния език на главата това е приобщаване към началото на робството и придава на героизма една основателна хиперболизация и елемент на самовъзхищение.---

Отношението на турците иронично представя несъстоятелността на факта, че те подценяват този народен подем, минимализират го до сравнение със заешка тупурдия".---Грижите за бита са изместени от грижите за въстанието.Българският народ е сравнен с вулкан,а той е мощен и опасен.Желанието за свобода и духовна независимост надделяват,"огнен серафим" е онзи революционен дух,който поддържа националното самосъзнание.Вазов свързва българското с ангелското,защото свободата е свята и чиста.---Удивлението на потомството в последната част на главата е сравнено с прогнозираната от повествователя бъдеща неспособност на историята да рационализира и подреди събитията от пролетта на 1876 година, защото те са движени от ентусиазма плява, която пламва и гасне, и илюзията призрак, който става нищо. ---В заключение ще кажа само, че епопеята се обуславя не само от промяната в начина, по който виждат българите света, но и по начина, по който турците се примиряват с униженията, на които