Елин Пелин

Пижо и Пендо - Ветаро

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е

реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я

пържат в механата с даскало.

Едно време дядо поп и даскало се караа, караа - щеа очи да си изповадят, а сега

от них по-големи приятели и у околията нема.

Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо

мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа

заедно да блажат.

Нали рекъл некой: "Сговорна дружина и у петок блажно руча" - те и они така.

У селото има три кметове, двамата са у затворо - третио че иде, като дойдат они

да го заместят.

На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо - Вутови.

Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина - от врато до доле

равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си

бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!

Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо

одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като

месечинка над вир - и отгоре свети и отдоле свети.

Вуте е пък дълго, тънко и високо - магаре му под четало минува.

Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от

них!

То убаво, ама на Дуда баща й каков е. . . Лелее!

Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го

баща й, па му окне:

- Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!

- Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема - отговори Вуте.

- Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я

фърли на връо!