Елин Пелин

Пижо и Пендо - Три силуета на горублянския път

Пижо и Пендо купиха орташки едно малко буренце с хубава препечена ракийка и

решиха тайно да я продават на комшиите си в село и така да спечелят някой и

друг грош.

С тия благи надежди те се измъкнаха из града и тримата. Тримата, тоест Пижо,

Пендо и мършавата кобила Куца Гана, върху чийто самар клапучкаше малкото

буренце със скъпоценната течност.

Тримата другари усърдно закрачиха по равния царски друм мълчаливи и замислени.

Гана, макар и да накуцваше, вървеше бодро, теглена от милите й спомени за село,

което не бе виждала вече два дена. о, как беше обидено нейното свето

благонравие в тоя голям град! Цели два дена тя стоя тук вързана в един широк

яхър, между толкова коне и айгъри, които подмятаха неприлични цвиления по неин

адрес, смееха се безсрамно и пресягаха да я целуват въпреки нейните отчаяни

протести.

Сега хладният ветрец, който идеше от Витоша, Освежи душата й и отвея мъката от

обиденото й сърце. Чисти и спокойни селски мечти нахлуха в главата й.

Пижо и Пендо дълго вървяха мълчаливо подир нея, всеки загазил в своите дълбоки

размишления и грижи. Най-после го удариха на политика.

- Кажи некоя, бре Пижо!

- Е, що че ти кажем, Пендо!

- Е, па кажи, какви новини научи у градо? Я, ете, от пусто пиенье, ти кажем, не

могох носо да си подадем от кръчмата навънка. Ходих да цаньевам, ете, момето у

едни хора под Вайс-Воденица. Арни човецете и арни пари даваха, ама, да простиш,

коконата малко шавръклива ми се виде, та се уплаших.

- Их, бре Пижо! Каков си па ти.. По що я позна, че е шавръклива?

- Море шавръклива жена, пиян поп и мъжко магаре, да простиш, они отдалеко се

познават.

- Мани друго, Пижо, ами жаден съм, пуста вода, па нема.

- Е, че търпиш, човече.

- Море какво че търпим, да си мачим душата! Току... Я дай от ракийката да