Елин Пелин

Пижо и Пендо - Старата пара

Тю да се не види! Току-що намисли Герчо да се жени, оно война се отвори.

- Чекайте, бре хора, барем да я изберем, та като се върна, да знам коя че ме

посреща - вика Герчо.

- Да си му мислил навреме, Герчо! Моми много, с кола да ги товариш, като

любеници...

- Много, брате, ама законо ми една дава, требе да си я изберем.

- Е, избирай де, що гледаш!

Оно лесно е да се рече "избирай", ама седни да избираш, да видиш лесно ли е...

Да ти дадем пълно село с моми, коя от коя по-хубава, па да ти кажем: "Ха де,

сега избирай!" - лесно ли че ти е, а?

Те и Герчовата работа е такава. Па и цена нема момчето - сиромах е.

Нема Герчо дом, ни къща, ниви, ни ливади,

ни занаят знае пари да извади...

Всичко има он една гъдулка,

троеструнна, яворова, с капак седефлия.

На шийката с огърлица, като млада булка.

Всичкия му живот е у тая пуста гъдулка! Като я пипне в ръка, като заиграят ония

пръсти, като трепне лъка, като рекне некоя... Не свири пустата му гъдулка, ами

говори.

Трите струни, като три девойки гласовити,

от сърце въздишки ти изкарват, сълзи от очите...

Оно и друга дарба му е отделил господ: дал му коса руса, копринена, очи сини

като мъниста и златна уста, от гъдулката му по-благодумна. Две думи ти рече,

две годин ти слади.

Всичко добро, но нали е сиромашко момчето! Пък любовта пуста, не знам каква е

станала, като види сиромах човек, бега като опърлена.

Млад е Герчо, жени му се, па седи и мисли какво да прави. Коя он да избере?