Елин Пелин

Пижо и Пендо - Самодивско пиле

Ела, бре Йоване, пусто да остане,

ела да се видим, откога те тражим.

Днеска цел ден пием! Защо? Че ти кажем.

Не е ни от жалба, ни от радост върла.

Рекох ужком така чашка да му хвърла,

па ойде килото ... - Е - оно е мерка -

другото по него беше за почерпка,

пийнах му от чудо. Пусто чудно чудо!

Новина научих днес у Голо Бърдо.

Като гръм ме тресна она по главата

и в шемето, брате, спрех у механата.

Знаеш, що станало вчера в саминало,

пристанала Яна от Лисичо било,

за Вуте гайдара от Вълчо котило!

Йован чу и ахна, па зе да се дзвери,

уста си отвори - дума не намери

и как бе застанал ребром пред вратата,

като кютук дъбов рухна в механата.

- Бре, що думаш, Пижо - нек е хаирлия,

те за новината и я кило пия!

Не е, брате, село пусто, като село -

пръснало се в планината, та се невидело.

Накацали къщурките от чука на чука -

кукувица там да кукне, не се чуе тука.

А и тамо божи хорица живеят,

зиме мръзнат, лете се на слънце греят,

трудят се и чоплят каменяко,

да се роди нещо - ръж сред буреняко,