Елин Пелин

Пижо и Пендо - По пътя

(драма)

Петък срещу събота. Мрачен есенен ден. По калното шосе към Горубленските

ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. От двете страни дълбоки ровове, край

които се редят стари и печални върби с голи клони. Над полето от време на време

прелита самотна врана и унило грачи. Нейде остро скърцат кола. Далече се чува

задавено рев на автомобил.

П е н д о

Маке, маке Пижо, глей че одоцнахме!

П и ж о

Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме!

П е н д о

Бе оно така е, ама мойта Пена

па че ми завира в очите вретена.

П и ж о

Мене обичайо знае мойта Злата,

земе ли да дудне, че спи при свинята.

П е н д о

Мани, мани, Пижо, зла е мойта Пена,

ама я каков съм! - Бре да е родена

светица у църква, па не че да трае -

мъж ли съм, каков съм, не сака да знае,

уврем ли се, ете, много у механите,

виж я че си пули очи на вратите,

па като заока - кълне, та се кине,

мисли, като пием - та свето че загине!

П и ж о

Па я кога пием и жената ока,

отваря ми жажда за още пол' ока.