Елин Пелин

Пижо и Пендо - Писмото на Пижо

Слушай, мари Пено,

любезна ми жено!

Кога от селото за полко тръгнахме,

с приятели малко за сбогом пийнахме,

та не могох сичко по ред да ти кажем

и затова рекох с писмо да те тражим.

Я съм живо-здраво, тука дойдох старец,

сега да ме видиш - като новобранец,

от горе до доле у нова премена,

като че е максус за мене кроена.

Шапката си носим мъничко накриво,

като петел герест ходим горделиво.

И мустаци сучем - да му мисли оня,

дека че ми падне "на нож" да го гоня!

Па да видиш, Пено, куртката му пуста,

нова и дебела, стегната у кръста,

чизмите ми жълти, шинелата сива -

със нея съм сущо кокона красива.

Па да мож да литнеш като пиле леко

или да ме видиш така отдалеко

с каков ищах ручам чорбата войнишка,

че да се прекръстиш и кажеш с въздишка -

боже милостиви, луда съм станала,

това не е мъж ми ами пуста хала!

Още едно нещо ще да се похваля -

какво-що играе, нали знаеш жено,

в твойте ръце бързи тънкото вретено,

те така играе пушката у мойте