Елин Пелин

Пижо и Пендо - От Пена до Пижо

Любезни стопане,

Разсилният днеска ме срещна на друмо

и ми даде твойто писмо благодумо,

оно ми се виде малко закъснело,

писано с мастило, ама изветрело,

но пак, мили Пижо, редовете кратки

ги облях със сълзи, радостни и сладки.

Колкото ги четох, дваж по толко пъти

сърце ми дълбоки въздишки изкърти.

Четоха го всички, па го скрих у пазва.

Вечер че го турям под меко възглаве,

та да ми шушука твойто "много здраве".

За нас да не мислиш... Твойта жена Пена

у такова време за мъж е родена.

Заран стана рано, умия се ръшна,

работата свърша и полска, и къщна,

изкарам телците, опера, умия,

сипа на свинете блажната помия

и пита замеся, и млекото свара,

и дам на децата гореща попара.

С Пендовата Тота впрегаме колата,

докараме малко дърва от гората -

със нея сме сущо две сестри рождени,

ту я съм у нея, ту она у мене.

Изорах, посеях, сега съм спокойна.

Помогнахме още на сирашка Дойна.

Оранта свърши се вече у селото,

децата са здрави, одат у школото.