Елин Пелин

Пижо и Пендо - Нане Джуровата Грозданка

Наше село - харно село. Два пъти се жътва жъне, по година гладни седим и пак

кураж държим. Наше село - харно село: от две страни слънце грее, от четири

месечина, най-ясната - мома Грозда. Грозда нане Джурова, що е от грозде

по-сладка.

Грозданка е наша селска слава - кахър чуждоселски. И кой я не знае, он не ни

завижда. На бой она е средна, ала е набита, та се тресе, като ходи и задава

черни ядове на момците и кара Герчо да подигне мечи калпак и да поотрие с ръка

ясно чело. Черна като катран коса украсява Гроздиното бело лице и лежи над

челото, като две тънки гарванови крилца, по средата с пътека, а отгоре забодено

алено лале.

Лицето й... ете може ли лице да се опише! Фотограф не може баш добре да го

докара, та я е с мастило от шикалки ли че ви го изпишем? Не е просто нещо

човешкото лице. Оно си има завъркулки, та и дяволът не може да ги разбере. Наша

Грозда у лицето е такава, че като я погледнеш, снежна грудка да имаш на сърце,

че се стопи като от пролетпо слънце. Бело лице, украсено с две вежди, две тънки

пиявици, що сърце изпиват и памет завиват. Пусти тънки вежди, сякаш ги е

изписал даскал Гаврил с пачето перо! Под веждите две трепки - две мънички

ластовични крилца, а изпод них светят две черни оченца, като две ясни звездици,

откраднати от сините божи небеса. Погледът на тия очи очарява с чудна благост,

ете, това лице, това хубаво

носленце, тия мънички, алени уста, тая мъничка брадичка, под която се крие бела

гушка гургувичина.

Хеле, тия пусти две трапчинки, що треперят на Гроздините пълни бузи зад самите

краища на устата! Две трапчинки, по-пъргави от листето на трепетлика. Пуста

Грозда, па като се засмее или заговори!... Мили божичко, ще кажеш, сал крилца й

липсват, та на ангелче да се превърне.

А пък как се гизди, как се носи тая проклетия! Цвете у градина по-добро не може

да бъде. Тесно черно сукманче, обточено с алени гайтани, стега тънка половина,

тънка, равна, сякаш на струг изкарана. Ръкавници й до лактите, пъстри,

копринени: най-много личи аленото, по него зеленото, па синьото, па черното, а