Елин Пелин

Пижо и Пендо - Кумови гости

Къс пролетен ден свърши се,

като всички божи дни,

нищо ново не случи се -

се беди, тегла едни.

Слънцето полек заседна

зад далечни планини,

мрак над село тихо легна

мир полята осени.

И клепалото черковно

кротко с трепкав ек свети,

над селото ни греховно

утре празник възвести.

Занемяха из полето

песни, шум и суети

и спокойно от небето

тиха вечер се спусти.

Грижи, шум, неволя, мъки

денят с него си отнесе

и селото за почивка

в сън спокоен се унесе.

Само моите съседи

всички още са на крак,

сам колата в двора реди

весел свекърът дъртак.

Шета старата свекърва

и разправя нещо с'смях,

млада им снаха Яна

стои почетно до тях