Елин Пелин

Пижо и Пендо - Гиго

Не е село като село наше село,

ами свраче гнездо укътано, та се невидело,

като пара у кесия, скрито у търница,

не ти требе човек да си, ами пуста птица.

Търница в дълбока падина,

а падина, като дипла у Стара планина.

Посред село река тече, като бистра сълза,

ту у вирче спре се, ту зашуми и забърза.

У реката мренка риба си играе

и у село какво става не сака да знае.

Над реката мостче каменно от старо време,

а до него гнила върба над водата дреме

и сънува младини минали,

моми, момци край нея играли.

По там черковата, къщата на попа,

а до тех кръчмата "Три весели шопа".

После къщата на Гиго сиромашка,

а пред нея вързано магаре -

тъжно гледа и маха опашка.

На глава му скъсано юларче,

на гърба му дървено самарче.

Пред вратата Гиго нещо стега -

днес от село сиромах ще бега.

- Гиго бре, къде че одиш, стой си тука! -

плаче му сърцето, като ковач чука.

От очи му сини дълбоки герани,

сълзи едри капят и нижат гердани.

Бисерни гердани от сърце и душа -