Елин Пелин

Пижо и Пендо - Герчо

Герчо ще одумам.

Те, Грозданка му е либе, па и она се бои, като го види у делник. Нескопосен,

като попско чедо, проклет да е. Меча капа му над вежди, а под них две вълчи

очи, с орлов поглед, що фърлят искри като от кютук бъдник. На пояса му кожен

силях с четири преградки, у всяка нож, а у среднята пищов кремъклия, що гърми

като топ и рита като магаре, да простите. На бедро обесил тутуница, пуна с

кескин тутун и с лютаци кремъци, а до него виси огнило, тежко до пол ока и люто

като арнаутин. Воз колене превързал ногавици от язовги. Обул небричени царвули

от див шопар, също като че стъпил на таралежи. Па кривака му да видиш -

сърце че те свие: цяла суровица, накрайо с малюга, ете, да прощава ваша милост,

колко главата ти. На бой - деветнадесет наснован, дълъг като велики пости и

прав като лесков остен. Па опретнал ръце до лактите, а по них се опънали жили

като въжета. Хеле като пойде на некъде - бегай да бегаме! Като се заклати на

рамо с кривака, па като закрачи... Махни! Пцета лаят, ч'а дор керемиди падат!

Всичко живо из село се на крак дигне! Халетина! Хала, че речеш, го е родила, а

то майка му е стрина Нена - женица, у шепа да я земеш.

Грозда му е първо либе и го обича толко, че би го втикнала на коса си, пад само

челото, да е Герчо цвете. А пък да се яде или да се пие, она би премижала, па

би го изпила със се капа и ногавици. А он нали е момче, брате, ни се пие, ни се

яде, току сака да се либи...

Такъв е у делник Герчо. Е що чеш му - работник! Ама у празник да го видиш, ухо

че си режеш, ама че кажеш: "Това не е он, синецо, таму нему" Над вежди палупил,

като тъмен облак, църна капа равница от ягне бозаиниче. Облекъл конопена кошуля

с червени шевици-криволици, согърляк, висок чоперек и три пръста, шарен-везан,

по краищата с клекавец, а на клекавецо тютюрмета треперят.

Воз кошулята му църно менте с бели конци нашарено от тегели на тегели, а на

ръкавете дор до четири: един горе, един доле, един такъв, един по-такъв.

Беневреци му от снег по-бели, па се лепнали на него, като излени. До колене