Стефан Стамболов

Пиеница

Не ми се, момци, смейте,

че съм болнав и стар,

че винцето обичам,

че пия го за цяр,

че ходя бос, опърпан,

небръснат, неумит.

Що нещо съм претеглил,

що съм в света видял!

И аз бях като вазе,

юначен, силен, млад,

със чъвства и със мисли

и азе бях богат.

И аз бях като вазе

решителен и смел,

и хвъркаше високо

мойта мисъл - орел.

Ех, момци, млади, силни,

що работа свети

да правя съм се мъчил

за ваши добрини.

Ний бяхме всинца трима,

три брата по душа,

по чувства и по мисли,

по мащеха съдба.

От малки се сближихме,

в един тръгнахме път,

но и трима ни смаза

проклетия живот.

Защо да ви приказвам

за нашите тегла!

Трябва ли да разбуждам

на мъртвите съня?

Единът го убиха,

другият се уби -

така се тук затриха

две ангелски души.

Пък аз? Аз слаб излязох,

светът ми домиля,

ръката си не вдигнах

със слава да умра.

Захванах да заливам

със вино мойта скръб,

и в него да намирам

утеха в този свят.

Ей, давайте ми вино,

пияно като яд,

тъгите да забравя,

да стана силен, млад.

Че аз ще ви попея

от нашите песни,

гората ще разплача -

тез голи канари.

Не ми се, момци, смейте,

че съм болнав и стар,

че винцето обичам,