Певецът на младостта и красотата Христо Смирненски през моя поглед

Поетът Христо Смирненски завършва жизнения си път, ненавършил 25 години, твори непълни 8 години -първите му печатни работи се появяват във вестник К,во да е през 1915 г, а последната му творба - Приказка за стълбата, е отпечатана в списание Младеж през 1923 г. За осем години поетът създава голямо по обем творчество.

Смирненски е поет на социалната чувствителност. Затова улицата, бездушната тълпа, самотният и страдащ човек стоят в центъра на изображенията му. Творчеството на поета спира поглед върху хора, отхвърлени от обществото, чийто съдба е достойна за оплакване: уличната жена, братчетата на Гаврош, стария музикант, бедната тютюноработничка, поразена от жълтата гостенка. Героите му са разочаровани, както и поета. Старият музикант умира самотен и безпомощен на улицата , въпреки, че около него кипи живот. Но тълпата е отчуждена, зла и далечна. Дори природата е в хармония с нерадостната участ на стареца- зимните вихри шепнат непонятни слова и луната се промъква страхливо през облака на скованата в мраз висина. Братчетата на Гаврош въздишат пред изобилието, което виждат по витрините и нищо от този разкош не могат да имат. Красивата цветарка е осъдена да умре от студенината и негостоприемството на големия град. Нищетата бавно ще отнеме младостта и красотата и , ще ограби душата и , докато я превърне в улична жена. В този бездушен град човешката съдба е разменна монета в царството на парите, красотата е осъдена да погине. В основата на човешката драма е мизерията: бедняшкият квартал, безхлебният баща и плачът на бедните деца. Децата Смирненски оприличава на снежинки, които падат в локвата на живота и стават на кал. Животът не е радостен празник, а тържество на мизерията, страданието и смъртта. Светът е мащеха, която погубва човека, отнемайки му духовните опори.

Човек се ражда, за да бъде свободен, за да вкуси красотата на тоя свят и да изживее пълноценно полагащото му се щастие. Животът обаче го притиска до стената , оковава го и го хвърля в морета от сълзи и кръв. И над всичко стои тиранията на Златния телец- парите. Затова Смирненски иска социална революция , за да срине стария свят и да го опожари. Тя е висша справедливост, като единствена алтернатива на бъдещето. Ураганът от измъчените човешки души на неговите герои трябва да помете гнилото настояще из основи и всеки да намери смисъла на своя живот:

И тогава- залюбен в тълпите, пленен

от лъчите на нова зора,-

без да питам защо съм на тоз свят роден,

аз ще знам за какво ще умра.

Пътуването към един по- добър свят ще бъде метежно, разрушително, носещо смърт и страдание, но даряващо увереност и вещаещо победа. Пристъпа величествен на роба е символ на вечния човешки стремеж към активност и промяна към по- добро. Възбунените тълпи ще изригнат като вулкана Везувий , ще демонстрират съществуването си на земята с думите : "И ние сме деца на майката земя!"и земята

ще ври, ще гори

в огньове, огньове, огньове