Петър Хаджи Берович.
Д-р Петър Берон
(1795 г. (според други източници през 1799 или 1800 г.) -1871 г.)

• Роден около 1795 г. (според други източници през 1799 или 1800 г.) в Котел

• Първото си образование Берон получил в родния си град, прочут със своите училища през онова време. Берон получил килийно образование, при прочутият "елинобългарски" учител Райно Попович, при когото Берон е бил за късо време ученик.

• Като напуснал училището, малкият Петър останал при баща си да учи занаят. През руско-турската война, обаче, баща му ограбен и разорен от турците, изгубил състоянието си и Берон се принудил да напусне Котел, за да търси работа другаде.

• През 1815 г. той се установява във Варна при майстор-абаджия, а след две години заминал за Букурещ, гдето постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години; изучил новия и стария гръцки език и получил солидно класическо образование. В Букурещ Берон се издържал, като давал частни уроци.

• След "Влашката завера", в която по мнението на някои Берон взел участие, той заедно с други младежи през 1821 г. заминал за гр. Брашов, Трансилвания. Тук се запознал с българина от Сливен Антон Йованович, на чийто деца Берон станал учител.

• . Учителската дейност възбудила в Берон интерес към българското образование и му внушила мисълта да работи за подобрението му.

• Съставеният от Берон буквар, с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович.

Буквар с различни поучения, или т.нар. Рибен буквар, погрешно наречен така заради изобразения на корицата делфин (всъщност делфините са бозайници, а не риби). Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Берон в Букурещ.

• Заминава за Германия, където следва медицина. През 1832 г. той свършил Мюнхенския университет и заминал за Букурещ, където се установил лекар на частна практика и същата година отишъл в Крайова, където бил назначен на служба окръжен лекар.

• През 1839 г. Берон се отказал от професията си и със свои роднини образувал търговско дружество, ръководено от Н. Христов. Търговските работи на дружеството вървели много добре, ала след смъртта на Н. Христов дружеството през 1853 г. се разтурило.

• Любящ науката и осигурен материално, той се отдал на научни изследвания. За тази цел през 1842 г. заминал за Париж и се увлякъл в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома.

• През 1840 г. той купил от д-р Ферарис в околността на Крайова чифлик, от който получавал добри приходи. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси в свръзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Той отседнал в чифлика си, ала няколко дена преди да се гледа делото му, Берон бил намерен умъртвен в стаята си. 21 март 1871 г

• След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава