Христо Ботев

Петрушан

Нам казваха, че те са разбойници,

излезли из своите вертепи,

но те нищо не зеха, нито даже парче хляб;

и ний чухме от тях само едно :

Дошли сме да измрем за земята си.

Л. Меркантини

Пълни три години са днес от оня героически подвиг, подобни на който виждаме

само в историята на Италианската революция; пълни три години са от онуй славно

събитие, кое направи епоха както в историята на нашата емиграция, тъй и в

историята на нашето политическо и умствено възраждание. Какъв спомен за

потомството! Какъв урок, какъв пример за нас, братя емигранти! Шепа решителни

млади момци, без никаква революционна организация, без никакви средства,

презрени и гонени - момци, кои претърпяха сичко за една благородна свята цел, -

минаха Дунава и с живо свидетелство показаха какви съкровища се крият в душата

на българина... Наистина, голяма душевна сила трябва да има човек, за да може

каза: "Ние си достигнахме целта, защото измираме, а вие още не сте, защото сте

живи!..." А това трябва да го каже всеки, който мре за свободата на

човечеството, това им казаха с примера си нашите въстаници в 1868 г. под

войводите Хаджи Димитра и Стефан Караджа.

Тези мъченици на свободата, що измряха с усмивка на уста, бяха наши приятели,

наши братя; с тях деляхме скръб и радост, смях и сълзи; с тях сядахме на бедна

и богата трапеза и разговаряхме за съдбата на нашето потъпкано отечество...; с

тях деляхме сичко, само смъртта и свободата не можахме с тях да разделим!

Затова елате, братя, да ги споменем с добра и свята памят за нази и славна за

нашия злочестен народ!

След четите на 1867 г. под войводството на Панайота, Дяда Желя и Филип Тотя,

чети, които бяха само за явление на знаменития М е м о а р, който като

галванически ток мина през сърцето на народа и възбуди нервите му, а Турция

накара да мисли за положението си - съвсем последователно на другата година

трябваше да се начне движението със сичка сериозност и сички средства, що

можеха да се разполагат в онова благоприятно време, кога Кандия тънеше в кърви

и със секи куршум хвърляше и залъка от устата си, а Гърция точеше сабя, Румъния

и Сръбско запретнаха ръкави... Тогава ний имахме първия Таен комитет, на позива

на когото бяхме се стекли да решим съдбата на народа като ратници славната