Петя Дубарова

Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса.

Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас.

Учи в английската езикова гимназия в родния си град. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците Септемврийче и Народна младеж, в списанията Родна реч и Младеж. Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

Петя Дубарова се самоубива ненавършила 18 години, на 4 декември 1979 г., в Бургас.

Петя Дубарова е любимата ми поетеса.Прочела съм всичките и стихотворения и трудно преценявам кое ми е любимото,макар че ще го напиша по-долу..Едновременно ми навяват хубави мисли и малко тъга тези прекрасни стихотворения...
Забелязвам,че повечето и стихотворения са свързани с морето,природата и хубавите неща,била е голяма мечтателка,също като мен.

"О, в къщи ще се върна чак на утрото
безкрайно уморена, но усмихната,
получила най-ценния подарък.
Аз своето присъствие на рибите,
делфините и мидите, и птиците
раздавам за една-едничка вечер,
а те ще ме дарят със своето - ЗАВИНАГИ."

Наслаждавала се е на малките неща,които много хора не забелязват.Да осъзнаеш,че да си щастлив не е нужно да имаш пари и материални богатства,а дори и само да видиш морето ще осъзнаеш колко е прекрасно...колко щастлив те прави,защото то съществува,и ти му се наслаждаваш...Тя се е радвала на такива малки,но важни неща,на които наистина много хора не обръщат внимание.Една вечер край морето,наблюдавайки залеза,аз съм много по-щастлива от това например да получа нещо скъпо...

Любимото ми стихотворение е "Да съм слънчево момиче"...

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене