ПЕТКО ТОДОРОВ И ДРУГИТЕ

Петко Тодоров не изследва душевни преживявания. Той описва само отделни състояния на духа, настроения на своите герои; спира се върху единични, определени черти на характера им. Това са ония черти, които се проявяват в конфликта с колектива - чувството за самотност, бунтът на гордата личност срещу закостенялостта на средата, жалбата по загубена волност и младост. Но дори когато строи образа върху една черта, характерът не изпъква ярко, индивидуализирано, а се стапя в

настроението като негова функция. Това придава не само лиричен тон на повечето от идилиите, но и романтичния колорит на образите, които ги населяват. Петко -Тодоровите герои не са реалистични характери в обикновения смисъл на дума нито белетристични образи в жанровия обем на това понятие. Тяхното развитие се извършва в рамките на едно повествуване, където фабула и сюжет невинаги играят първостепенна роля; и разказът се развива не по логиката на характера, а по желанието на автора.

Затова твърдението, че Петко Тодоров е психолог, анализатор на човешката душа е повече от неточно. То не държи сметка за своеобразието на оная душевност, която той анализира, за определените и съвсем ограничени, по принцип изключителни душевни състояния, които го занимават. Наистина интересът му към човешката душа го води в някои редки случаи до анализи, в които може да се намерят следи от предаване душевното състояние не като резултат, а като процес. В редица идилии (като "Несретник", "От прозореца" и др.) той успява в някои моменти да

зърне в простата и добра душа на тия несретни самотници, да ни облъхне с душевната атмосфера на техния суров, по детски скръбен и безпомощен непрактичен живот, съумява да ни залута зад каменните стени на тяхната тиха и доброволна самотност.Това е единственият психологически тип, в душевния свят на който той може да навлезе по-дълбоко, психологическите преживявания на който може да ни даде по-отблизо. Тоя психологически тип е нещо като лиричен герой на творчеството.

Той "изразява" автора, основното му отношение към света. Извън него всичко станало се разтапя в едно настроение.

Определени белези на лирично-романтична изява носи цялото творчество на писателя. Стремежът към нещо непознато и далечно, издигането на героя над ереста водят Петко Тодоров до сюжети, ситуации и конфликти, познати ни от романтичната поезия. В "Змейова сватба" например той плътно се доближава до романтичния мотив, разработван от поетите на разни времена, за змея демон, отритнат от хората и облагороден от любовта. В "Страхил страшен хайдутин", "Змейно" и други той кръжи около известната романтична идея за лечебната сила на природната красота, като нов, друг свят, противоположен и враждебен на света на