ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ. ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА"

1. Жизнен път и обществена дейност

Ако по някаква нелепа случайност изчезнат свидетелствата за България и българите и останат само неговите и за него, пак можем да получим представа за характера на нашето племе и неговите борби през толкова важни епохи като Възраждането и бурните следосвобожденски години." Такава е високата оценка на изтъкнатия български литературен критик Тончо Жечев за живота и творчеството на видния възрожденец Петко Славейков.

Той е роден на 17 ноември 1828 г. в Търново в семейството на занаятчии преселници от Разложко. Майка му умира, когато той е само на три месеца и впоследствие цял живот мъчително ще усеща нейната липса и ще търси нейния образ.

Детските му години съвпадат с трескавата подготовка на Велчовата завера в родния Търновград, в която баща му участва, и с трагичния и край. Години по-късно става ясно колко много този исторически момент се е отразил върху личностното му съзряване.

На училище баща му го изпраща едва 45-годишен. Учил и в килийно училище, и в гръцко, и в турско, при Емануил Васкидович в Свищов и при Стоян Михайловски в Елена, в крайна сметка остава самоук, без системно образование. Увлечението по старобългарската литература го довежда до идеята да се покалугери и само настойчивият му баща го възпира.

На 14 години се докосва до великата книга на Паисий Хилендарски История славянобългарска", на която трябвало да направи препис. Тази среща е жизнено важна за Славейков. За нея той пише: Досега аз мислех едностранчиво как да спася душата си, но след прочитането на тази история аз мислех как мога да спася народа си, т. е. как да му вдъхна чувства родолюбиви и патриотични..."

Една песен-пародия, съчинена срещу гръцкия владика Неофит, отвежда петнадесетгодишния Славейков до първия конфликт с властта. Години след това не може да си намери работа, преследван от омразата на владиката, и е принуден да стане чирак в казанджийския дюкян на баща си.

По това време вече е налице засилен интерес на славяните към фолклора. В своята автобиография Славейков пише, че в Дунава изгубва ръкописи с многобройна сбирка от словесен фолклор, а после, през 1852 г. за кратко време записва 600 пословици и 100 песни, които изпраща в Русия. Впоследствие допълва колекцията с още 100 песни, 1000 пословици и 12 песни за Крали Марко. Много от тях влизат в съставения от Л. Каравелов сборник Памятники народното бита болгар", излязъл в Москва през 1861 г.

Следващият дълъг период от живота на П. Р. Славейков е свързан с Трявна, където учителства от 1849 до 1858 г. Оттук започва да сътрудничи на тогавашните български периодични издания и установява контакт с видни възрожденски дейци. Подготвя три книги: Смесна китка", Басненик" и Песнопойка". Зачестяват пътуванията му до Цариград, свързани с обществена дейност. Славейков е един от тримата български представители в събора на Патриаршията във връзка с Хатихумаюна.

През 1863 г. в Търговище Славейков издава първия си вестник хумористичния Гайда". Това е началото на активната му издателска и журналистическа дейност. Гайда" му донася популярност и слава на вещ познавач на българския език. Поканен е от американците д-р Лонг и д-р Рикс да участва в превода и редактирането на Библията на български. Във връзка с това задълго пребивава в