ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ

Първите зари на XIX век в Европа, след Великата френска революция през 1789 г., се свързват с обща духовна вълна на демократизъм, национализъм и идеализъм, която не можа да възпре нито Виенския конгрес през 1815 г., макар и тогава още слаба, нито оръдието на Метерних - Свещеният съюз, защото от началото на второто десетилетие, когато тя се вече засиля, безпокойствата почват да разстройват политическите планове на реакцията. От 1820 година пламват революциите в италианските кралства, през 1825 г. избухва бунта на декабристите в Русия, през 1830 юлската революция в Франция, през 1830-31 г. въстанието в Полша. Тия събития не остават съвършено чужди за Балканите. През 1821 г. се начева борбата в Молдова и Морея за гръцката свобода. През 1828-1829 Русия, която от 1699 г. се живо интересува от въпроса за проливите и Цариград, води война с Турция, на която налага, между другото, да признае независимостта на Гърция. След размирията през 1804-1815 г. в Сърбия, в западните български краища, в Пирот, Ниш, Берковица, Видин избухват въстания - през 1841, 1842 г., 1851 г. Но не успокоила се от първите трусове, Европа бива изненадана от кървавата 1848 г., от такова голямо значение за държавния и политически живот на Франция, Германия, Австрия и Италия. Бихме казали, политически романтизъм, който се съпровожда от фолклорен, литературен, философски. Време, което издига на политическия небосклон имена като Шатобриан, Ламартин и Юго, Байрон, Шели, Дикенс и Валтер Скот, Хьолдерлин, Новалис, Фр. Шлегел и Клайст, Леопарди, Манцони, Фосколо и Силвио Пелико, имена, които изразяват най-добре новия дух на Европа. Тоя романтизъм е от особено значение за страни под чужд политически гнет - като Италия, Полша, Чехия, Хърватско и пр. Той добива при това особен смисъл, защото се свързва със съдбата на народа, става двигател на неговата пробуда и възмога, живо огнище на неговото национално самосъзнание. В славянските страни той се свързва с особени движения - коларизъм в Чехия и Словашко, месианизъм в Полша, илиризъм в Словения и Хърватско. Адам Мицкевич, Юл. Словацки и 3. Красински, Ян Колар и Фр. Палацки, Л. Гай и П. Прерадович и пр. говорят ясно за романтиката на славянската душа. Славянският романтизъм, романтизмът на поробените славяни, покрай строго художествените проблеми, има и чисто практически, свързани с участта на народа, като разработва със значителна дълбочина ония моменти от западния, които са по-плодоносни за идеята на възкръсващата родина, най-вече култа на народа и на народното творчество, култа на историческото минало, раздухва стремежа към национална индивидуализация, вярата в предопределената историческа мисия на племето.

Петко Рачев Славейков, вторият син на Рачо Казанджията, се ражда в навечерието на национален подем, на 17 ноември 1827¹ г. в Търново при управата на Абдул Меджид (1823-1861), сиреч, когато умира Бетховен, три години след смъртта на Байрон, пет години преди да умре Гьоте. И живее във време, когато има за връстници почти или за съвременници люде като Ернест Ренан, Спенсер, Вагнер, Верди, Юго, Дикенс, Толстой, Достоевски и пр. А това е време, от 1829 г. насам, в която Юрий Иванович Венелин обнародва в Москва книгата си "Древние и нинешние болгаре", когато нашата литература бавно, но неотвратно се разраства