Петко Рачев Славейков е роден в Търново на 17 ноември 1827г. в семейството на казанджия. Първоначално той учи в килийно училище, известно време посещава и гръцкото училище. Под влияние на църковно религиозната просвета искал да стане калугер, но Славянобългарската история, която неговият баща му дал да прочете, изиграва голяма роля той да се откаже от това намерение. Обществената среда, в която израства, благоприятства за окончателното оформяне на неговото патриотично съзнание.

За да задоволи своя стремеж към образование, Славейков отива в Свищов при известния учител Емануил Васкидович, но там не остава дълго поради липса на средства. За да попълни своето несистемно и недостатъчно образование, Славейков се е самообразовал усилено цял живот.

Своята просветителска и обществена дейност, той започва твърде рано. Още на шестнадесетгодишна възраст той е учител в Търново и води борба против гръцките владици. Нищо не могло да сломи борческия характер на Славейков, да го принуди да се откаже да просвещава народа на български език, нищо не могло да го накара да престане да се бори срещу алчното и развратно гръцко духовенство, което е ограбвало населението най-безмилостно. Основната задача на П.Р.Славейков като учител е била да възпитава децата в патриотичен дух, да ги подготви за всеотдайна служба за щастието на народа. За тази цел той освен учебници издава и първото детско списание Пчелица. Учителят е възпитавал децата в активна обич към родината. Даже и аритметиката е използвал за патриотичното възпитание на своите ученици, като им задавал например такива задачи: Колко години има от падането на Българското царство?

По време на учителстването си Славейков се сближава още повече с народа, опознава неговия живот, възхищава се от мъдростта му, изразена в пословиците, които той започва да събира. Почувствал е красотата и силата на народните ни песни и на народния ни език. По-продължително време като учител Петко Славейков се задържа в Севлиево, Ловеч и Трявна. Там въвежда взаимоучителния метод и за нуждите на училището превежда от руски учебници и ръководства.

Твърде рано Славейков показва интерес и към литературата, който се засилва особено когато се запознава с творчеството на някои руски поети и на първо място с Пушкин. Славейков започва да пише и през 1852г. издава Смесна китка, Песнопойка и Басненик.

По време на Кримската война е обхванат от надеждата за скорошно освобождение. През 1864г. се установява в Цариград. В турската столица той има значително по-благоприятни условия за творческа писателска работа, развива и голяма обществено политическа дейност. В Цариград той взема участие в разгорилата се църковна борба. Бори се за независима българска църква, изградена на демократични начала с изборни църковни