ПЕТКО Ю. ТОДОРОВ

Желал бих 50 години след смъртта си да надникна в тоя свят, в България, и да видя кое е останало да живее от това, което пишем сега" казвал П. Ю. Тодоров пред Александър Балабанов.

Вече се навършиха 50 години от деня, в който писателят привърши земния си път далеч от родината, в Шато Дьо (Швейцария).

През тези пет десетилетия времето отся много имена и знаменитости, не пожали и част от творчеството на най-големите. Днес по-добре отвсякога може да се определи и мястото на П. Ю. Тодоров в българската литература, може вече ясно да се види кое е останало да живее от неговото противоречиво дело. Макар, че дълго време някои се опитваха да му оспорват това място, П. Ю. Тодоров е останал в българската литература като самобитен творец. Неговите идилии и драми са попили от красотата на българското село и родната природа, те носят аромата на свежата народна песен. П. Ю. Тодоров е останал в българската литература и с многобройните си прогресивни и демократични прояви на публицист и общественик, които са неотделими от творческата му биография.

Роден на 26 септември 1879 г. в Елена в заможно и културно семейство, П. Ю. Тодоров расте и се оформя в една от най-интересните епохи на новата ни история. Руските витязи са донесли свободата на България и още с майчиното си мляко новото поколение е закърмено с песните и разказите за славните 76-а и 78-а година, за войводи и въстания, за Перущица и Шипка, за Сан Стефано и Съединението. Само за няколко години обаче настъпват първите разочарования: рухва разклатеното стопанство на дребните собственици, капиталистическите форми на производство помитат дребнособственическите илюзии. П. Ю. Тодоров е свидетел и съвременник на разоряването и западането на идиличния живот в глухото селище, на постоянното обедняване на населението. И това не може да не се отрази и в първите му работи.

През 18941895 г. П. Ю. Тодоров е ученик в Търново, чете много, започва да пише стихове и разкази, пропити със съчувствие към бедните и страдащите в духа на социалния сантиментализъм на времето. Но тук има и още нещо. П. Ю. Тодоров попада в Търново в момент, когато градът е рождена люлка на българското социалистическо движение. Тук работят Д. Благоев и Никола Габровски, тук през 1891 г. излиза книжката Що е социализъм и има ли той почва у нас" на Дядото. Същата година в града се свиква сбирка на социалистическите дружинки, която подготвя Бузлуджанския конгрес. А след него градът става център на ръководството на основаната социалдемократическа партия.

През време на своето пребиваване в Търново П. Ю. Тодоров е свидетел на голямото разрастване на социалистическото движение и на неспирните и безкомпромисни борби на здравото марксическо ядро начело с Благоев за опазване чистотата на работническата партия. Той е чел брошурата Що е социализъм и има ли той почва у нас", в библиотеката му са запазени много социалистически книги, той дружи със социалисти, познавал се е отблизо с Д. Благоев, участвал е в партийните борби на страната на социалистите, образувал литературни групи за самообразование, събирал работници на неделни четения, произнасял речи... За тая си дейност е бивал и под арест. Все в тоя дух са и най-ранните работи на 1516-годишния автор, които днес имат само историко-литературно значение, като документи за тогавашните му умонастроения.

Свобода на работната маса!" провъзгласява той в предговора към първата си книжка и продължава да твори в същия дух и след като заминава за Тулуза, за да продължи образованието си. И тук го виждаме в обществото на социалисти, руски и