ПЕСНИТЕ ЗА ЕДНА СТРАНА И ДВЕТЕ ПРЕДСМЪРТНИ

СТИХОТВОРЕНИЯ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

ЧАВДАР ДОБРЕВ

Вапцаров превръща героите на другите страни в герои на собствения си народ. Той включва самите тях, тяхното дело в живота на нашия пролетариат, в борбите на българския народ. Изобразява ги от близък ракурс, с такава интимност и непосредственост, с каквато рисува познатите български образи. Този начин на изобразяване е резултат от новото самосъзнание, което не е в състояние да отделя проблемите на нацията от проблемите на освобождаващото се човечество. Властва дълбокото убеждение, че широката международна солидарност на борещите се народи е упование за всяка личност, обрекла себе си на делото на работническата класа за правда и свобода.

Това самочувствие проличава в стихотворение като Горки, където културният подвиг на съветския писател се свързва както с всекидневието на работника, с трудовото му усилие, така и с неговото достойнство и непреклонна вяра. Вапцаров не опоетизира специално образа на Горки, не извайва и монументално неговия ръст. Той описва просто едно събитие и възкресява като че ли репортажно фиксирания спомен за смъртта на големия писател. Как нашите работници в тежката борба за съществуване научават за смъртта на писателя, как я изживяват, как душата им помрачнява, как болка притиска сърцата им, как изведнъж се появява и мисълта за една голяма личност, която е познавала и обичала работниците, съветвала ги е да се самообразоват, да се осъзнават класово. Разказвам ги тези подробности, защото те обясняват твърде много от подхода на Вапцаров към подобна тематика.

Стихотворението Пушкин не е директен апотеоз на един велик поет стремлението е смисълът на лириката да се разкрие чрез връзките с народната борба, със страданията на милионите, със съдбата на Русия. И сега съдници на Пушкиновото дело са мислите и чувствата на младия стругар, разбрал, че Пушкин му е другар. Вапцаров успява да открие света на поета през очите на обикновения работник за него Пушкин е жив, той присъства в грохота на фабриките, в мазолестите усилия да се промени епохата, в песните на народа, сринал тесните стени, в мечтите за съветската страна, в свободния й труд, в колхозите, познати от токущо видените на екрана нови съветски филми, и т. н.

Найярък пример за непосредствено включване на темата за интернационализма в проблемите на националната революция е стихотворението Селска хроника. В него се разкрива остро социалната картина, суровият народен живот, омразата на обикновените хора, на българските селяни към буржоазната държава, нарастващото им недоверие