ПЕСНИТЕ НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

1. Живот и творчество

Добри Чинтулов е роден през септември 1822 г. в бедняшката сливенска махала Гюрчешме в семейството на тепавичаря Петър Чинтулов. Оскъдни са данните за семейството и детството му. Вероятно най-ранните му спомени са свързани с Руско-турската война 1828 1829 г., когато е бил на 67 години.

След Одринския мир, който не донася на българите никакви облекчения, сливенци вдигат въстание. Оттеглянето на руските войски го прекратява и принуждава мнозина от участниците да напуснат България и да се заселят във Влашко и Бесарабия. Бащата на Чинту-лов предпочита да остане в родния град и да понесе следващите тежки и мизерни години.

През 1839 г. на път за Света гора Атонска през Сливен преминава голяма група българи, изселници от Русия. Според един от първите биографи на поета Михаил Греков, срещата и разговорите с тях довеждат юношата Чинтулов до идеята да иде да учи в Русия. Баща му не е в състояние да му осигури необходимите средства, но стремежът на будното момче е толкова голям, че то тръгва пеша на север само с пет гроша. Успява да стигне само до Търново. Тук половин година слугува и посещава едно от градските училища. Спестява малко пари и продължава пътя си. За кратко време се установява сред българските емигранти в Букурещ. С тяхна помощ преживява и се учи в гръцкото училище на братята Михно и Сава Христидис българи от Ст. Загора.

През 1840 г. в Букурещ Чинтулов научава от Захари Княжевски, че руското правителство е учредило няколко стипендии за български младежи. С финансовата помощ на браилския търговец от Сливен Димитър Диамандиев заминава за Одеса. Макар и 17-годишен, го настаняват в долните класове на Одеското околийско училище, защото не знае руски и му липсват познания по основните дисциплини.

За този период от живота си Чинтулов по-късно разказва на М. Греков: Като възрастен, почти мустакат мъж, а неподготвен... ме поместиха в долните класове заедно с децата, които почнаха да се... подиграват с мен, ала аз търпях всичко, желаех да... постигна онова, що дома не можах".

В същото време Одеса вече е средище на интелигентни български младежи. Тук се учат Н. Геров, Иван Богоров, Б. Петков, Сава Филаретов, Елена Мутева и др. Те създават първия български литературен кръжок и пишат първите си творби. Чинтулов, който в периода 1843 1849 г. постъпва в Херсонската духовна семинария, изпраща първите си лирически творби в Цариградски вестник". Това са Стара майка се прощава със сина си", Изпроводяк на едного българина из Одеса" и Китка от Балкана". Другарите му в Русия им измислят мелодии и ги превръщат в популярни песни.

В началото на 1850 г. Чинтулов напуска Одеса. Не успява да намери работа нито в Букурещ, нито в Свищов и се запътва за родния Сливен. Пътуването му през Балкана е изпълнено с опасности. На два пъти керванът е нападан от разбойници, които отмъкват всичко ценно, а накрая разбиват сандъците и разпиляват книгите му. Животът в Турската империя е все така ужасен. За поета смяната на руската интелигентна среда с българската действителност е много неприятен скок. Той споделя: Трудно ми беше... да свикна с живота в Сливен, гдето всичко се намираше в първобитно положение." ... Нямах с кого да разменя две думи, нямах с кого да разделя мислите си мъчно, скучно ми беше"!

В родния град се настанява в дома на родителите си, недочакали своя син от чужбина, и започва работа като учител. Условията за преподаване са невероятно