Иван Вазов

Песни за Македония - Скитникът крал

Кат Каина, уплашен пред трупа окървавен

на Авела, о кралю, ти в бяг търчиш безславен;

ти тръпнеш кат Макбета,

убиец коронован, пред Банковата сянка;

ти бягаш, гол и гладен и с просяшка осанка

през планини, морета.

Кат вечний Агасфера, ти в скитане си вечно.

"Върви, върви! Не спирай!" - ти чуваш безконечно

повтаряни тез думи!

И ти вървиш и скиташ от бряг на бряг в тревога:

кат някой звяр подгонен из своята бърлога,

мениш легла и друми!

И твойто болно тяло се гъне към земята,

на цял народ понесло товара и съдбата!