Иван Вазов

Песни за Македония - Пробуда

След дрямката мъртвешка

душа се буди пак,

тя сила пак младежка,

сдоби пред гробний праг.

Увисналата лира,

що дълго спа, мълча,

в кипежа на всемира

взе дял и зазвуча,

и цяла се превърна

в стон, отзвук, химна, клик...

Но кой живота й върна?

Кой дух, кой маг велик?

Кой чародей незнаен,

кой демон тоя път

с възторг свещен и таен

запали ми духът?

Ех, там, в полята бойни,

войник се мярка сив,

с черти добри, спокойни,

безимен и свенлив.

Той, той сега събуди,

окрили моя дух, -

кога в борбите луди

"Урата" му зачух!

И вйдех чудесата,

що родна мощ сторй -

оръдье на съдбата -

сама съдба дори!

И аз запях за всички

Пред новия светлик,

тъй както заран птички

пред слънчов пеят лик.

Януари 1916 г.