Иван Вазов

Песни за Македония - Монологът на крал Петра

В планините крал Петър се скита -

в планините албански сега.

Той от пленът без сабя бега

пред войската си грозно разбита.

И въздиша, и тъжно блуждай

в планините крал Петър бездомни,

за злодейства, дела вероломни

той си спомня и глухо се кай:

"По два трупа качил се на трона,

над злодейско гнездо се вцарих.

Чрез убийство спечелих корона,

чрез измяна земя удвоих.

Въз измама, лъжа и коварство

аз величьето сръбско градях,

син на племе живяло в невярство,

клетви давах и клетви тъпках.

Грешна Сърбио, как ний обрахме

брат доверчив без свян и без жал

и в гърди му завряхме кинжал,

и хоро над скръбта му играхме!

И запъшкаха клети робове,

зле запъшкаха в наший ярем,

македонският красен Едем

загрозихме с тъмници, с гробове.

От акули по-алчни, със бяс

ний за чуждото благо ламтяхме,

па да можеше някак - ний щяхме

и ада да глътнеме в нас!

Грешна Сърбио, грях да ни бий!

С какво вино се бясно опихме,

та цял свят във пожари турихме

със главнята сараевска ний!

И море кръв невинна разля се

(тя и в този пролива се час!).

И земята с гробове пося се

триж по-много от всичките нас!

И настана отплата жестока

за грамада безумства, злини -

да, грамада от Шар по-висока,

що трупахме в пияните дни.

И видях аз порухата страшна

на величье нечисто; видях

трон, столица и кралство във прах!

В прах е всичко, о, Сърбио гряшна.