Иван Вазов

Песни за Македония - Крали Марко

Стоиме възхитени,

стоиме удивлени

пред подвига велик,

пред устрема витежки

и напън свръхчовешки

на нашия войник.

Омайват днес умът ни

делата му безсмъртни,

стихийната му мощ,

напорът му титански,

духът му урагански

кога реве: "На нож!"

От Тимок до Бабуна

с крилата на фъртуна

летиш, войнико млад!

При Косово враг сгазяш,

във Охрид, Битол влазяш

със левски стяг развят!

Навред летиш все тоя,

в стихиите и в боя,

със твоя вик: "Напред!"

В опасности налиташ,

"Къде врагът е?" - питаш,

и гониш го навред.

Тук крепости събаряш,

там градове ударяш,

превземаш, пак фърчиш...

Поля, бърда прескачаш,

от Руен на Шар скачаш

и с мощ света дивиш!

Тъй в друг век Крали Марко -

сърце юнашко, жарко -

търчал от рид на рид,

за бой в полята скитал

и планини прелитал,

могъщ и страховит.

Преданьето твърди ни,

че след борби с години

той в пещера заспал;

но той щял пак да стане

да шета по балкани -

не е ли веч станал?