Иван Вазов

Песни за Македония - Езикът наш

"В новозавоюваните земи войници, чиновници и офицери се мъчат да говорят на

населението по сръбски, когато самото население много добре разбира български

език."

(Из статията на един вестник)

"О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш!...

Ти, болгарино непрельщайся, знай свой род и язик!"

Паисий

О, да, Паисие: речта ти беше права

в ония тъмни дни - и днес е я такава :

народа наш по труд, по чест, по меч велик -

по липса на любов към свойто как е малък -

по рабския поклон по чуждото! - и жалък

с туй незачитанье на родний си език!

Тоз хубавий език, и звучен, и кристален,

във наший собствен дом е гостенин печален:

във дрипи, настрана стои оттикнат днес.

И тоя най-скъп дар помежду даровете,

щит, нас от гибел, смърт пазил през вековете,

не любим, не ценим - на чужди правим чест.

На тоз език и днес се радваме и плачем,

но ний се не гордейм със него, не го тачим -

едва ли пред света не ни докарва срам.

Туй, що е българско, е много долньо, диво,

о, чуждото за нас е скъпо и красиво!

О, чуждо любим ний! О, чуждо дйте нам!

Мнозина ли сме ний - пир, път ли сбрал ни тамо, -

едничък чужденец намери ли се само,

на неговий език завчас ще загълчим!

И вред си робското разнасяме смиренье,

доховна нищета и самоуниженье -

от миналите дни печат неизличим!

Език свещен, нам страж и в вековете дални,

чудесно сечиво за творби идеални,

от твойта красота кога ще се омайм?

Съкровище си ти, но то кому е драго?

от всичките блага най-скъпоценно благо

на-малко те скъпим, ний даже те не знайм!

Има ли ще народ кой себе си почита,

светата родна реч така да не зачита

Паисие, ти бе - та и сега си прав!

Скокни из гроба си, де влезе с жлъч отровен

от наший срам тогаз, и с глас сърдит, гръмовен

излей въз нази днес пророческий си гняв!

Януари 1916