Иван Вазов

Песни за Македония - Епилог

В тез песни трепетни душата си излях,

в тез песни искрени прославих доблестта,

в тез песни празнични излях си радостта,

кат българин и кат човек плаках.

И тая глуха скръб възторга ми тровй,

тежеше кат крушум на моя стих крилат:

защо бе, боже мой, защо бе този рат,

кой с було траурно безброй сърца зави!

Грамади трупове! Порои братска кръв

по бойните боля - славянските поля!

O, родино, не ти подаде знака пръв

за страшната борба. O, друг кръвта заля!

Ти жъдна бе за мир - показаха ти меч,

за правда ти молй - неправдата се смя...

И на - сеч, ужаси по райската земя

и споменът им гроб за братството е веч.

Мъглите днешни зли кога се разнесат,

Българио, и ти ще светнеш с лик зарист,

и силна с правото и с лавъра си чист

спокойна ще да чуйш всечеловешкий съд.

София, 14 февруари 1916 г.