Иван Вазов

Песни за Македония - Да не се гордейме!

Да се не гордейме в пустославье шумно.

Кой там дига чаши и крещи безумно:

"Ние сме велики! Ние сме най-първи!"

В тоз час на страданья, на сълзи и кърви!

Тишина! Да млъкат песните пияни,

самофалства груби, яростни закани.

В дните на триумфа, о, Софио, давай

пример на смиренье - Белград ти не ставай.

Днес се върши тайнство велико и страшно,

далеч от нас гордост, лекомислье гряшно!

Когато във храма чувствуваме бога,

кой смей посред химнът да вдига тревога!

Днес е час тържествен на молитви, бденье,

шумен пир не става, а богослуженье,

час, във кой коват се съдбините нови,

мъртвият възкръсва, чупят се окови.

Тишина, смиренье! Крясъци ил гаври

блясъка засенят на чистите лаври:

за тях кръв проля се, кръв проля се много...

Не дигайте чаши! Молете се богу!

2 януари 1916 г.

-------------------------------

Това стихотворение ми бе навеяно при минуването късно вечер край един столичен

локал, дето шумеше "патриотарско" пиршество, в същото време, когато в близката

църква ставаше "нощно бдение" за борците на бойното поле.