Иван Вазов

Песни за Македония - Българската доброта

Написано след посещението на една болница, дето учуден видях, че един наш

ранен войник гощаваше с шоколад и овощия сьседа си сърбин, тоже ранен войник.

След справка узнах, че нашият войник получил раната си от сьщия в боевета при

Пирот! Един от хилядите случаи на проявяване свойственото на бьлгарската душа

и характер добросьрдечие.

Добър и великодушен

в затишьето, в мирът,

или вулкан отпушен

на битките в шумът;

ту удар, кой убива,

ту вихър, кой ехти,

ту дева срамежлива -

народе, туй си ти.

Ужасен във борбата,

извън борбата - мил -

кого не си дивил

с гнева си, с добротата?

Но твоя гняв е вир,

море е благостта ти,

небесен дар в душа ти

и неин Бог, кумир.

Готов за всепрощенье

към вчерашний враг твой,

ти фърляш във забвенье

обидите безброй.

Херкул по ръст и сила,

дете по кротостта,

съдбата те дарила

с опасна красота.

Да, син на Добрината -

омраза, мъст не знайш,

тегнее ти враждата

и въздуха й не трайш.

Не сдържаш колко-годе

наклона твоя благ:

добряк си ти, народе,

до слабост си добряк!

Със таз душа в безпечност

пред злото на светът -

на милост и сърдечност

неизчерпаем ссъд.

Със таз душа прекрасна,