ПЕСНИ И ТАНЦИ В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН

Волята за живот, съпротивата срещу враждебността на времето и природата, и жилавата устойчивост на българина Елин Пелин извежда до обобщаващи, непреходни и вечни черти в националния характер. В тях се събират и мъдростта на българина, и историческия му опит, и несломимата му жизненост. Виталната си философия нашият селянин доказва и пресътворява в реалността не само чрез способността си упорито и неуморно да се бори със земята, с природата, с болестите, със смъртта, с отчаянието, с мъката, но и с непрекъснато проявявания си порив към радост и веселие, към пълноценно изживяване на щастливия миг.

Песента и танците са външните, формални човешки прояви, които доказват истинската, скритата, витална и жизнелюбива духовна природа на българина. Неуморно жънат жътварите. "Пот се сипе от челата, душата без сила остава...", но над златното поле ехтят песни" и "песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания" ("По жътва"). В песента и танца, в неподправеното веселие и радостното оживление отруденото селско сърце търси духовното си право на щастие, заявява вътрешните си човешки права, разгръща естествената си, свободна и волна природа. Спонтанният порив към психическо освобождение, към разкрепостяване на първичната жизнена стихия и енергия, към пълноценната изява на радостта в разказите на Елин Пелин е естествено следствие от вечната зависимост и обремененост, от смазването на човешката душевност, от вътрешната потиснатост.

ДУХОВЕН СТРЕМЕЖ

Именно стремежът към вътрешна, духовна и човешка реализация осмисля , мечтанията на Елин-Пелиновите герои. Какво друго, ако не трогателно желание за лична реабилитация, за възстановяване на човешкото си чувство за чест и достойнство, за социална значимост прозира в мечтата на Липо от "Престъпление". И не белезите на духовна бедност и еснафска психология, а усетът към красивото,желанието за пълноценен и щастлив живот, стремежът да се надмогне сивотата, грубостта и оскъдицата на ежедневието осмислят наивното желание на героя да си" построи "нова къща с градина зад нея", да се ожени "за най хубавото момиче в селото", "да пали свещ пред новата икона, която сам ще поръча да направят" и всички да го поздравяват, да му завиждат и да му се чудят.

ЛЮБОВТА

Търсенето на духовно-психологически и нравствени опори в нерадостния живот, като условие за продължаване и осмисляне на човешкото съществувание, е трайна черта в характера на българина. Нейните проявления Елин Пелин търси и във вечните стремежи на човека към пълноценна и щастлива любов. Това естествено и непреходно чувство е основен обект на творческо внимание в един от най-хубавите му разкази - "Кумови гости", "Любов", "Край воденицата", "Самодивските^кали".

Любовта като вечно и неизменно чувство в човешкия живот, като неподвластно състояние на човешката душа авторът се стреми да пресъздаде отново в неговите обективни, правдиви и реалистични земни