Христо Фотев

Песента на цимбалиста

В малкото казино до морето,

до морето в малкото казино

идваха моряци отдалече,

за да пият свойта чаша вино.

Идваха приятели рибари,

весело посрещани от всички.

Идваха момичета, развяли

винаги измачкани полички,

със очи, добри като зората,

със ръце, като нощта лъчисти...

Всички ги посрещаше добрата

песничка на цимбалиста.

Той докосва струните игриви

и запява цялото казино.

И сега са много по красиви

всички думи за любов и вино.

И сега са много по-приятни

всички хора, някога противни.

Слушаха момичетата, златни

заблестяха бронзовите гривни...

И на края - всички възхитени,

в груби ризи, в смачкани полички,

мислеха: "Той свиреше за мене!"

А той - свиреше за всички.