Никола Вапцаров
Песен за чавека-песен за живота
Подобно но смирненски и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчуствие към техния живот озъбено,свирино куче.И пак подобно на Смирненски той възпява жаждата на милионите за друг живот-по-мъдър,по-хубавот песен,по-хубав от пролетен ден.Такава е неговата Вапцаровата вяря.
Малката лирическа поема Песен за човекае своеобразен художествен синтез на двете основни теми в поезията на Вапцаров-темата за нерадостната съдба на обикновения човек и темата за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот
Почти няма литературно изследване за лириката на Вапцаров,в което да не се посочва една особеност на неговия поетически изказ-диалогичността.Много от творбите му имат даже съвсем конкретен адресат.Те саписма.Останалите са във форма на разказ или изповед,на приятелски разговор или остър спор за човека и света.
Всички те предолагат контактност,комуникативност,взаимно разбиране или отрицание.
Така диалогичната форма на поетическия изказ превръща читателя в пряк събеседник на поета,в мълчалив участник в спора.Той тряба да чуе казаното,да го осмисли и да го определи своята позиция.
Поемата песен за човека е най-яркият примир за полифонично звучене.Чуват се не само гласовете на спорещите-лирическият Аз и двамата,но и гласовете на човека,попаднал в затвора,на някой от групата за екзекуция, на войника часовой и даже на звездите.Творбата започва като разказ,предназначен за предполагаем събеседник:

Ние спориме
двама със дама .........


Текстът има определено повествователна характеристика.
Поетът описателно разказва конкретна случка, както се разказва в балеристиката не с високопоетическа лексика,а с типичните думи от всекидневието. С такива делнично разговорни интонации се описва състоянието и поведението на опонентката :


А двамата сопната,знаете
тропто,нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот