"Песен за човека"- човекът в новото време

УВОД

Стихотворението "Песен за човека" е ключово не само за разбиране позицията на

Вапцаров,но и за ориентация във възлови хуманистични проблеми.Основнота

тема е зададена пряко чрез диспута между гневната дама и нейният опонент-

"Човека в новото време".Колкото и да са различни двамата събеседници те си

приличат по едно и двамата са разтревожени за човешката същност.Човекът е

същество,което полита в крайности,той е съсредоточие на негативни страсти.Ме-

тафорично внушената теза на тврбата е,че престъплението е отпадане от

човешкото,деградация към животинското не случайно е казано,че синът "подушил"

парите на бащата.По сходен начин работи и мотивът за слепотата-престъпникът

не притежава сетива за светлите страни на живота.И ето,тук е основният проблем-

Как да изградим своето отношение към този дето е политнал към злото?Злото или

доброто е по-силно?Вярата в човека или неверието в него?

ТЕЗА

За да отговорим на всички тези въпроси,творбата ни представя две различне

аргументатации.За дамата убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да

намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си към злия и лошия.Конкретния

пример тук служи за обобщение спрямо цялостната същност на човека.Примерът на

опонента изхожда от разбирането,че човекът няма единствена и веднъж за винаги

зададена същност.Съвсем ясно казано- според него човекът се променя,той е зависим

от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата - "злодея злосторен" -

се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.Какви аргументи са

измъкнати за тази промяна?

Това е преди всичко преобразяващата сила на другите хора - те са ония фактор на

промяната,който позволява да се прогледне,да се напусне слепотата на злобата и

смъртта.Да подчертаем това - брадството и взаимо помощта са изведени като решаващ

фактор за спасението.Източникът на злото е открит не у самият човек, а в нестигащият

хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.Именно при това

проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази

творба на Вапцаров се превръща във възпяване на вярата.

АНАЛИЗ

Поетът утвърждава,че животът е по-силен от смъртта, че грешките са преодолими ,че

участта на човека е в неговите собствени ръце.Оттук и скритият призив за една нова

отговорност-трябва да се обнови светът, за да преобрази и човека.

Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка между престъплението и наказанието.

Зощото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отменят смъртта.

За миг осъденият е скован от нейният ужасяващ дъх. В края на творбата дамата също

е обзета от ужаса и отчаянието. Но големият хуманистичен урок за стихотворението

"Песен за човека" е именно в надмотването на смъртта. Под звездното небе героят успява

да види всемогъществото на живота, който пулсира отвъд пределите на собствената му

"безока" участ. На мястото на ужаса идват усмивката и песента. Те са символи на

великата човешка да се надмогват трагичните обстоятелства. Пред тази сила и

възвишеност на жестовете дори палачите са смутени, мракът побягва позорно, а звездите

поздравяват роденият отново човек.

В един по-широк план стихотворението е възпяване на пождеството на нравственото