Петко Славейков

Песен на паричката ми

Ах моя царице,

сладка гълъбице,

сирота, горкана,

ти сама остана!

Други ти другари,

коя както свари,

изскочи, отиди

други свят да види.

Твойто мило братче,

сетнето петаче,

сега преди малко,

оплаках го жалко;

и то ма остави,

и тебе забрави.

Сега ти, горчица,

сама си самица;

цяла си сирмия

у празна кисия,

вардиш ти стените,

смишляш дни честити.

От други попарен,

на теб благодарен

за твоята верност

и достопримерност

похвала ти пея:

стихове ти лея:

- Радвай се, парице,

всесилна царице!

Зарад теб, парице,

зарад твойто лице,

що работи стават!

Царства и престоли

зарад тебе шават,

секи теб се моли,

тебе жертви коли.

Господ та не прави,

пак та секи слави:

блажена, честита,

цял та свят почита!

Ти на бой си дребна,

но си най-потребна;

няма си, безгласна,

но и тъй прекрасна;

слаба си, ухилна,

но и пак всесилна!

Вселена поклащаш,

сичко преобращаш,

земята раздигаш

и небето стигаш.

Нищо дарба нямаш,

пак звездите снемаш.

Радвай се, парице,

всесилна царице!

Ти патрици прогласяваш,

ти попове осветяваш,