ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

1.ДОЛИТЕРАТУРЕН ПЕРИОД 681- 886 г. (От създаването на българската държава през 681 г. До идването на Кирило-Методиевите ученици в България през 886 г.)

а) Литературен п-д.Общи особености

• Характеризира се предимно от каменни надписи (т.е. епиграфика)

б) По-важни книжовници и творби

• Каменните надписи са или на гръцки език, или на прабългарски с гръцки букви и имат политически, стопански или възпоменателен характер (Пр. Надписите под Мадарския конник, колоната на хан Омуртаг). Съществуват и рунически надписи- т.е. надписи със знаци символи, най-често със сакрално значение.

2.ЛИТЕРАТУРА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА 886-1018 г. (От идването на Кирило-Методиевите ученици до окончателното падане на България под византийска власт през 1018 г.). Има два подпериода.

а) Обща характеристика на периода.

• Установява се трайно книжовна продукция на славянски език.

• Набавя се корпусът от нужните богослужебни книги.

• Усилено превеждане на богословски, философско-догматични, дидактически, исторически текстове.

• Оформя се и се попълва с оригинални произведения жанровата система на старата литература.

ПЪРВИ ПОДПЕРИОД (886 г. до 927 г.- смъртта на цар Симеон).

• ) Обща х-ка на п-да. Културното строителство при княз Борис Михаил (852- 889г.) и Симеоновият златен век.

• ) По-важни книжовници и творби.