2. Периоди на развитие на турската литература

Въпросът за периодизацията на турската литература е, може да се каже, сред основополагащите, защото в зависимост от подхода към него отделните автори определят отношението си към нейната цялостност. Част от авторите, предимно руските изследователи на турската литература, приемат за нейна отправна точка XIII-XIV в., а дори и по-късен период - XV-я в., когато главно селджушките турци се заселват трайно в Мала Азия върху отвоюваните от Византия земи, т.е. приблизително това е времето, когато се изгражда Османската империя.[27] С други думи, те свързват процесите на формирането на турската литература с образуването на турската народност. Така, съвременната руска изследователка на средновековната и новата турска поезия В.С. Гарбузова, смята, че собствено турската литература, т.е. литературата на турската народност, се формира не по-рано от XV в., а произведенията, създадени през XIII - XIV в. следва да се отнесат към тюркскоезичната литература, написана в Мала Азия на различните тюркски диалекти.[28] Но тя, естествено, не би могла да започне изследването си, без да осветли онези важни явления, които се извършват в този формационен период, без да се спре върху произведенията на поети като Джеляледин Руми, Султан Велед, Ашък Паша, Юнус Емре. По-нататък тя отделя периода от втората половина на XIV в. до XVI в., когато не само се развива литературния език на Диванската поезия, но се усъвършенствува и приложението на възприетия модел - персийската поетична школа. След възхода и икономическия и културен подем през XV- XVI в. турската придворна поезия достига своя разцвет. С този златен век са свързани имената на Ахмед Паша, Иса Неджати, Михри Хатун, Махмуд Абдал Баки. В.С. Гарбузова основателно отделя следващия период - XVII - XVIII в., тъй като в този период се наблюдават нови явления, започва тенденцията към промяна на застиналите поетични форми, появяват се нови жанрове, в придворната поезия започват да проникват народни форми и мотиви. Това ново литературно направление има и своите блестящи представители - Йомер Нефи, Юсуф Наби, Аляеддин Сабит, Ахмед Недим. XVIII-я век дава и едни от последните може би, образци на суфийската поезия, чийто най-изтъкнат представител е Шейх Галиб. [29]

Поради възприетият до неотдавна от съвременните руски учени обществено-формационен подход (който често по задължение наричаха марксистко-ленински) те отдават предпочитание на делението на турската литература в зависимост от обществения строй, в рамките на който разглеждат социалното развитие на съответните държавни образувания. Например, те отделят литературата на феодалната епоха, литературата на Танзимата, буржоазната литература и пр. Т.е., изключват онзи първоначален период от развитието на турската литература, без който трудно би могло да се проследи развоят и на голяма част от останалите тюркски литератури, вероятно поради известни опасения, че по този начин биха могли да бъдат разпалени или подхранени нови пантюркистки аспирации, и че по силата на културно-историческата аргументация биха се обосновали тезите за общата родина на всички турци (Зия Гьокалп) - Туран, простираща се от Китайската стена до Балканите. Неслучайно В. Гарбузова критикува буржоазното литературознание като цяло, и турските литературоведи в частност, че те често насищат трудовете си с пантюркистки идеи.[30]

Разглеждайки накратко развоя на турската литература в предговора към Старата турска литература. Текстове, проф. И.Татарлъ[31] също отделя значително внимание върху периодизацията,[32] като се базира главно на формационния подход. Съобразно обществено-икономическите формации, които преживява турското общество, според него съществуват два основни дяла: 1. Стара турска литература, и 2. Нова турска литература. Той характеризира старата турска литература като феодална по характер, за него тя е литература на периода на феодалната обществено-икономическа формация[33] и запазва този си характер до средата на XIX в. От този момент на основата на формиращите се буржоазни отношения се развива и новата турска литература. Спирайки се върху особеностите на старата турска литература, И.Татарлъ съвсем справедливо отбелязва, че тя се формира и на основата на предходното устно народно творчество на множеството тюркски племена и етноси в Анадола, което се споява с новото съдържание и придава характерния национален облик на литературата на турския народ[34]. Сред най-важните долитературни произведения той поставя и Книгата на моя дядо Коркут, като общо епично наследство на тюркмени, азербайджанци и турци.

По-нататък И. Татарлъ, на основата на формационния подход, разделя Старата турска литература на отделни периоди:

1. От XIII до XV в. - период на първичния феодализъм, когато се формира турската литература. От своя страна, този период се дели на два подпериода : А. Турската литература през XIII в.Това е литературата, рзвила се в земите на Анадола. Първоначално произведенията, създадени на турски език, са малко, някои от основоположниците й се заселват тук от Средна Азия, като Джеляледдин Руми Мевляна, Ходжа Деххани. Те могат да се считат колкото за анадолски автори, толкова и за средноазиатски. Други са вече напълно анадолски - Султан Велед, Юнус Емре. Б. От XIV до средата на XV в. Това е времето, когато след като през XIII в. тюркските държови в Анадола попадат под монголско господство и на мястото на селджукската държава се възправят турските бейлици. В тях се развива турската литература. С издигането на османския бейлик голяма част от писателите се преместват там. В този нов литературен център започват важните промени, свързани с утвърждаването на османската литература.

2. От средата на XV в. до средата на XVI в. - период на разцвет на средновековната турска литература, когато се развиват нейните три главни клона - диванска, суфийска, ашъкско-сазова.

3. Литературата на XVII в. Тя се развива в период на разпадане на турския феодален строй. Но историческият развой невинаги съвпада с вътрешните закономерности и явления в сферата на културата. Така, въпреки известния застой в социално-икономическото развитие на Османската империя, литературата продължава своето постъпателно развитие, като отразява и новите веяния, новите импулси. Все пак, според И.Татарлъ, дори големите поети от онова време не успяват да се освободят от феодалната идеология. [35]

4. От XVIII до първата половина на XIX век. Това е период на пълен упадък и на държавата, и на литературата, която отразява кризата в обществения живот. Много са обаче и талантливите поети от това време, в творчеството на които се забелязват първите наченки на новото. Те обаче не успяват да излязат от рамките, от границите на старата литература. [36]

Така, въпреки някои идеологизирани оценки, когато един учен добросъвестно изследва процесите, той не може да подмине основното, същностното, което определя и храктеризира литературния развой.

На периодизацията на средновековната турска литература е посветена и статията на българския учен Риза Молов.[37] Разглеждайки предложените от други автори периодизационни системи, той предлага своето виждане, а именно:

1. Античен период, през който се наблюдават редица общи явления в поезията на различните тюркски народи по отношение на стихосложението, размерът, алитерацията, стилистиката и пр. Като наледници на огузите, османките турци пристигат от Средна Азия в малоазийските земи със своето културно и историческо наследство, със своите древни традиции, следи от които откриваме в орхонско-енисейските надписи, в епичното произведение Книгата на моя дядо Коркут, в Диван-ъ Люгат-ит Тюрк на Кашгярлъ Махмуд.