ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА

Соматичният дял на периферната нервна система се състои от 31 чифта гръбначномозъчни и 12 чифта черепномозъчни нерви.

Гръбначномозъчните нерви (nn. spinales), както вече беше казано, излизат от гръбначния мозък. Всеки гръбначномозъчен нерв се образува от две коренчета предно и задно, които се появяват по страничните бразди на гръбначния мозък. Предното коренче е двигателно, а задното сетивно. В областта на междупрешленните отвори двете коренчета се доближават едно до друго (моторното приляга към сетивното), като образуват заедно ствола на периферния нерв, който невролозите наричат връв (funiculus). На това място задното (сетивното) коренче образува нервен възел (ganglion spinale), с който предното коренче няма връзка. След възела влакната на двете коренчета се смесват и образуват гръбначномозъчния нерв (фиг. 345). Благодарение на това гръбначномозъчните нерви съдържат аферентни и еферентни влакна.

При заболяване на задните коренчета се наблюдават сегментарни нарушения на сетивността, а при засягане на предните на движението. При възпаление на връвта възникват едновременно сетивни и двигателни разстройства.

След излизането от гръбначномозъчния отвор всеки от гръбначномозъчните нерви се разделя на два клона заден и преден.

Задните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami dorsales) са тънки клончета, които със своите сетивни и моторни клончета инервират кожата на тилната област, задната страна на шията и гърба и дълбоките гръбни мускули. Само вторият от задните клонове е по-дебел и дава клончета за тилната област на главата.

Предните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami ventrales) инервират кожата и мускулите по предната страна на тялото и крайниците. Нервите, инервиращи крайниците, образуват сплетения (plexus). Изключение правят десетте чифта гръдни